Re: разликата с второ дете? / Взаимопомощ / Бъдещи и настоящи майки-happy mama

Разликата между моите е 3.6 г точно и я смятам за най-добрата. ПРосто защото почнахме бебеправене (то не че ни отне много време) когато се почуствах готова да гледам второ БЕБЕ. След трудната ми бременност с Коко, и 2-те години неспане, честно казано се страхувах както да забременявам, така и да гледам бебе. Но когато той стана на 2г и7-8 месеца нещата се нормализираха, той стана страхотно дете и вече имах силите и желанието за бебе. То пък Белушка се оказа такова кротко бебе, че чак сега разбрах защо майките описват с такова вълнение как си гледат бебенцата и не им тежи.

Как подготвях баткото ли - ами почти никак. Всъщност не направих нищо специално, защото съм забелазала, че колкото повече се правя на маймуна пред него, той толкова повече остава озадачен и любопитен и обръща внимание на поведението ми и кой знае какви мисли и въпроси минават през главичката му. В тази връзка сме разговаряли ако не ежедневно, то поне през ден, че ще имаме бебе и той ще си има братче и сестриче и ще е батко. Подчертавах му това, че ще е батко и той наистина беше страшно горд като се роди Бела. Но нищо повече. Малко преди да вляза в болница си говорихме, че мама няма да я има за няколко дни и той трябва да слуша много тати. И точно това се е случило. А после, след като ни изписаха веднага поставих него и бебето на един пиедестал като определено Бела си беше точно Бела, а не просто някакво си бебе. Исках тя да бъде за него човек с такова значение, както и ние с татко му и той да я възприеме точно така, а не после да се чудя как да я реабилитирам. Отначало, разбира се, почнахме да му обръщаме много внимание, но когато видях, че той не ревнува по никакъв начин си разпределих задълженията според нуждите. И тогава малкото ми момченце израстна пред очите ми - показа ми наистина колко е голям и колко самостоятелен може да бъде и как е горд от това. А в същото време и колко грижовен и мил може да бъде - това