Здравей ГОЛЕМИ ПОЗДРАВЛЕНИЯ ВЗЕЛА СИ ПРАВИЛНОТО РЕШЕНИЕ ЗА СЕБЕ СИ
прочетох всичките мнения и всеки за себе си е прав но истината е какво искаш ти. Много се радвам че майка ти е приела новината така добре а и че се е съгласила да помага понякога имаш нужда да дадеш мъничето на някого за малко за да си починеш. А за таткото не се притеснявай. Мъжете са страхливи и почти винаги бягат от отговорност. Гледат ако могат да се измъкнат и трудно свикват с мисълта че им престои да станат бащи. Нашият татко въпреки че искаше детето когато то се роди изобщо не искаше да се гриже за нея, даже майкаму ми беше споделила че той не обича децата те са били загуба на време за него.Но минаха няколко месеца и малко по малко започна да помага и да я гледа, а сега тя е любимката на тати през почивните дни са неразделни. Тя е на 3г. На всякъде я взимаме с нас даже и по планините по хижите въпреки неудобрението на баба та.
Аз също когато разбрах че съм бременна си мислех само за бебето и ми беше много трудно да работя и да се съсредоточа. Изживяването е неописуемо да чувстваш как мъничето расте в теб. Сега се успокой и безпроблемна бременост.