Здрасти, маздичка! Аз съм на по-различно мнение от останалите, но чувствам нужда да го споделя, защото на подобна на твоята възраст аз също трябваше да вземам такова решение. Избрах аборта. Защо ли, защото не се чувствах готова да стана майка (ако пък ли тогава знаех и какво ме чака като стана майка, щях да си спестя угризенията). Тогава на мен тепърва ми предстоеше да завърша университета, нямах и представа как ще се реализирам, но знаех, че всичко тепърва ми предстои и го исках, едно бебе щеше да попречи на това.

Сега вече знам, че съм взела правилното решение. Ти си права, за това, че само любов и радост не стигат за да се гледа дете. Но имай предвид, че един родител също не стига за това. Има много примери в това отношение и винаги липсата на единия родител се отразява. Помисли добре - не искам да те плаша, но гледането на дете е най-трудното и отговорно нещо на света, работа, която работиш 24 часа в денонощието, доживотно. Готова ли си за това? Помисли дали няма да родиш още едно нещастно дете, което ще вегетира по сиропиталищата. Помисли си и дали искаш детето или чрез него търсиш вниманието на бащата?

Пиша ти това с риск да ти се сторя груба, рязка и неприятна, но понеже минах и по този път, знам, че тези въпроси изникват и трябват ясни отговори за да вземеш отговорни решения. Каквото и да решиш, ти желая кураж, воля, търпение и успех!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите