Ето, включвам се и аз с предложение... / Взаимопомощ / Бъдещи и настоящи майки-happy mama

Понеже предложените идеи страшно ми харесват, но имам и свои такива, се постарах да направя нещо като синтез от дадените вече от Лилито и моите, и който нарекох:

10 съвета за добри родители /бъдещи и настоящи/:

1/ Помнете, че вашето дете идва чрез вас и при вас като малко същество, но имащо своя собствена индивидуалност - намерете време да откриете каква е тя, по какво прилича на и по какво се различава от вашите две такива. Съвършени хора съществуват само в мечтите и сънищата, затова приемете детето си такова, каквото е - с всичките му положителни и отрицателни качества. Не се стремете да направите детето си "идеално" или да стане като някой от вас двамата - помогнете му да стане самото себе си, както и да бъде щастливо и уверено! Слушайте и се вглеждайте с внимание в детето си!

2/ Бъдете снизходителни и великодушни и към самите себе си, не очаквайте да бъдете "перфектните" родители! Не забравяйте да се грижете и за себе си, да удовлетворявате и собствените си потребности. Нямайте свръхизисквания към себе си, правете за детето си нужните неща, но не се престаравайте излишно... Важна е обичта и отговорността, а не всичко да става винаги по план... Хубавите неща стават бавно, плавно и постепенно, включително и интегрирането на бебето в живота ви. Дайте си време, бъдете търпеливи. Хранете се балансирано, почивайте си, разхождайте се на чист въздух. Позволявайте си удоволствия, доставяйте си радост всеки ден... Бъдете здрави, щастливи и спокойни. Обичайте се помежду си. Така ще бъдете най-пълноценни и като родители.

3/ Дръжте бебето си близо до вашите тела, галете го, говорете му, носете го, прегръщайте го, люлейте го, пейте му... Не се сърдете, ако в началото то плаче много. Единственият начин, по който то може да ви "каже", че нещо не е наред или го безпокои, засега е плачът. Много скоро то ще започне да плаче по-малко и тогава спокойно може и да го оставяте само в креватчето му, да се забавлява с някоя дрънкалка или пръстчетата на ръчичките си. Все повече и повече ще се радвате взаимно на компанията си.

4/ Детето не е тиранин, който е дошъл при вас, за да направи живота ви труден, тежък и непоносим. Вие може би чувствате, че то завладява целия ви свят, плътта ви, времето ви... Но детето ви ще е само временно дете, после и то ще стане възрастен човек. А именно детето ви е тази скъпоценна чаша, която Животът ви е дал за съхранение и за развитие на творческия огън! Детето - това е разкрепостената любов на майката и бащата, които ще отглеждат не „нашето” или „своето” дете, а „душата, дадена за съхранение”. Общувайки с него – радвайте се от душа, защото детето - това е празник, който засега е все още с вас! Не забравяйте, че най-важните срещи на човека – това са срещите му с децата. Обръщайте по-голямо внимание на децата си – ние никога не можем да знаем, кого срещаме в тях...

5/ Обичайте детето си всякакво – неталантливо, неуспешно, възрастно. Може да не одобрявате дадена негова постъпка или поведение, да не я толерирате. Но детето като цяло приемайте. Не лепете лоши етикети. Поощрявайте го и го хвалете повече. Давайте положителен личен пример.

6/ Не изисквайте от детето си да ви се отблагодари за всичко, което ще направите за него. Не го карайте да се чувства длъжник. Нито виновен за направените лишения и жертви. Вие сте му дали живот! Как то може да ви се отблагодари за това?! То ще даде живот на друго дете, другото на следващото и това е необратимия закон на благодарността...

7/ Не унижавайте детето си. Това принизява и вашия, и неговия дух. Не го бийте, нито проявявайте каквото и насилие върху него. Не го тормозете с цел да го накажете за нещо. Бъдете изчакващи, обясняващи, нежни, добри, състрадателни. Не прехвърляйте на детето си своите обиди, огорчения, разочарования, защото каквото посеете, това и ще пожънете. Не се отнасяйте към проблемите на детето си снизходително, отвисоко. Животът е даден на всекиго според силите му. Бъдете уверени, че за него той е не по-малко тежък, отколкото за вас. А може би дори за него е по-труден, отколкото за вас, защото то няма вашия опит, нали?

8/ Не изпадайте в крайности - нито се самообвинявайте и самобичувайте при допусната грешка, нито пък се мислете за безгрешни и велики родители. Не се измъчвайте, ако не можете да направите нещо за своето дете. Измъчвайте се, ако можете, но не го правите. Помнете, че за детето не е направено достатъчно, ако не е направено всичко, което сте в състояние да направите - заедно и поотделно.

9/ Ако имате нужда от помощ - потърсете я! Никой не се е родил научен. А да бъдеш родител е едно от най-трудните неща в живота. Който търси - намира. Доверете се на специалистите, които сте потърсили за подкрепа и съвет. Но винаги слушайте и своите разум и сърце, те няма да ви подведат.

10/ Умейте да обичате и „чуждото” дете. Никога не причинявайте на „чужди” деца това, което не бихте искали да бъде причинено на вашето. А и помислете - не сме ли всички ние деца на Майката Земя?!? Учете себе си и детето си на любов, разбирателство, толерантност към различните...

Надявам се да ви е харесал списъкът. Отварям го за всякакви поправки, доуточнения, добавки и т.н.