|
В отговор на:
Ех, мен ме е налегнала една черна мисъл как детето ми опознава всичко по картинки от книгите. Ние навремето поне села имахме ...
Но както казват твоите приятели - има кола да се изплаща
Уви, природата се опознава със сърцето а не с разума. Разума може да научи да различава предмети по картинки, но те няма да имат живот в сърцето на детето.
Когато излезем да се разходим из околността и вземем Самуил с нас в едно столче-шезлонг го наблюдавам как вторачва очи в гората и се потапя в пулса на природата. И понеже имам спомени от най-ранно детство (2-3 годинки) мога да ви кажа, че ако ние, големите, приемаме света с очите и ушите, то малкото дете го възприема като една приказна симфония от цветове, багри, усещания, фантазии, видения, в много по-разширен вид, всичко това обединено в един поток. От спомен знам, че когато аз, като дете погледнех едно цвете, не възприемах просто листа, клони, цвят, мирис, "люляк", а се сливах с него, усещах го като част от себе си и в мен потичаха усещанията на растението под слънцето, как го лази буболечка, как го поклаща вятъра и т.н. -- усещания, които се наслагват върху образа и го правят пълен. Това, за което говоря е присъщо на всяко дете. Затова децата, според мен, могат да се развиват хармонично и правилно единствено в естествената си среда -- всред живата природа. Защото компютрите, играчките, телевизията, книгите са все мъртви предмети, то не може да се слее с тях, може да ги приеме единствено с разума си, но тогава чувственият му свят оскудява, изсъхва...
Редактирано от Haтypaлиcт на 02.06.06 22:22.
|
Re: Днес се сетих за вас [re: gugu]
