|
... защото всички сме деца и е ден на детето.
Включвам се по желание на desykv. Хората питат, защо все аз пиша и то в клуб за майки. Жената направи опит да се включи в biberonbg и bg-mamma но резултатът беше, че в единият форум я изтриха а в другият бе посрещната със недоверие и сарказъм и тя повече не пожела.
Е, за тези, които си спомнят (която действително счупи рекордите -- за една седмица около 25'000 посещения ), Самуил днес навърши 40 дена и това е първият му празник. Расте, храни се добре, усмихва се, ето няколко снимки:
* На около 30 дена е, , аз ремонтирам колата а той гледа.
*
*
*
*
*
Да ви кажа, никога не съм вярвал, че едно новородено може да общува и въобще, че е съзнателно. Преди винаги съм смятал, че малките бебета са несъзнателни и освен да реват и да ядат друго не знаят. Далеч от истината е това. Малкият човек комуникира, вярно не с думи и с жестове но по свой си начин, стига да има кой да го разбере. Мисля си, че всички деца го правят, но ако не ги разбират или ги разбират погрешно те престават.
Какво е новото? От около 20-тия ден започнахме по малко да прилагаме със Самуил , което преведено значи нещо като "Комуникиране на нуждата". За нас тримата той е забавен и полезен, пести много пране (защото го гледаме без памперси, с тензух) и развива интуитивната връзка между нас и детето.
Първоначално го наблюдавахме и в момента, когато прави пиш или аки казвахме съответен звук "пссссссс" или "а-а-аа". След 3-4 дена детето започна да свързва звука с действието, което извършва (а то го прави напълно осъзнато). После започнахме да го държим над легена след събуждане или след ядене, и му казваме звука. Всъщност, когато го хванем в тази поза той вече сам знае какво се иска от него, и се старае да ни зарадва.
Сега, на 40-ти ден, той преди да направи нещо в пелените се сърди, върти се, пуфти и ако има кой да го съблече и да го той веднага се облекчава. Понякога го усещам, без да има външни знаци и хващаме по някой пиш в легена. Просто и лесно. С този метод от край време жените от "примитивните" нации отглеждат децата си, без пелени и памперси . Разбира се, изисква и повече отдаденост, работа в екип с детето, но се възвръща стократно -- на 5-6ти месец детето е напълно самостоятелно и няма повече нужда от пелени или памперси. Добре е за детето, добре е за майката Земя, добре е и за семейният бюджет.
Въобще познаваме ли ние себе си, децата си, знаем ли колко много действително можем да им дадем? Много повече от електронни игри и детски играчки, от съботно-неделна разходка и 1-2 часа внимание след работа. Можем да ги дарим с разбиране, с любов и да ги въведем в книгата на природата, която е винаги отворена за невинното детско съзнание, да ги научим да творят с ръцете си, да влагат душат и любов в творенията на малките си ръце. Винаги, когато дойдат при нас семейства от големия град се изпълват с покоя на мястото, където живеем и като видят как тичат на воля децата, правят щуротии, мажат се с череши, помагат в градината или помагат да направим нещо от дърво, родителите казват, че мечтаят така да живеят. Като ги попитам -- "А какво ви пречи да го направите?" отговорът е винаги един и същ -- "Какво ще ядем, как ще се оправяме без да печелим пари, имаме да изплащаме апартамент, кола" и т.н. Защо, питам се, е толкова трудно да пожертваш кариерата, скъпата кола, имиджа заради децата? Нима не са те най-важното, най-скъпото? Та нало детето не прави разлика дали татко му кара Трабант или Гранд Чероки? И дали живее в супер-луксозен апартамент в София или стара селска къща в Родопите? То иска само те да са до него, да са любящи, спокойни и весели, иска да е близо до първичното, да познае музиката на природата, да отрасне в хармония.Редактирано от Haтypaлиcт на 02.06.06 19:10.
|
Re: Днес се сетих за вас [re: desykv]
