Добра нощ и от мен!

Аз от два дни съм обратно в цивилизацията и си наваксвам пропуснатия живот денонощно. За любопитните какво правих – пускам един постинг по-късно.
За Хана е по-интересно да пиша.
Мерих я наскоро – 11,700 – не знам каква е средната норма, но ми се струва, че се развива хармонично. Като изключим една вирусна настинка, смятам, че е на път да приключи зимата здрава. Не я щадя от нищо, не й спестявам нито слънце, нито дъжд – едва ли има ден, в който да не сме били навън.
Водим я навсякъде с нас – вече се държи приемливо на обществени места. Онзи ден бяхме в един ресторант и до нас имаше фирмено парти. Добре облечени господа стояха около една маса и кротко вечеряха до момента, в който ние влязохме. Хана веднага застана на страната на бизнеса и си пренесе стола към тяхната маса. Обаче купонът стана, като един тръгна да държи реч. Тя го издебна мълчаливо отзад и тъкмо когато онзи си поемаше дъх за изразителна пауза, тя нададе такъв тарзански писък зад него, че човека забрави докъде е стигнал. А тя му се изхили с четирите си зъба и замина към кухнята да провери готвачите.
Приключи с повечето бебешки неща – беберонът и шишето с беберон отидоха в историята, да живеят чашите и на мамата бързите рефлекси. Спрях да я храня, защото тя предпочита сама да се храни и от няколко дни изобщо не се намесвам – смятам, че се справя прекрасно с лъжицата. Яде всичко. Зъби - 8 броя за героя, още десетина са на път, чакам ги следващия месец да избият. Слава Богу, приключиха и нощните посещения в нашето легло – сега, ако дойде, е по-скоро изключение. Прекрасно е усещането за свое легло. Реших да прескоча етапа “гърне” и й купих седалка за тоалетната. Мотивите ми бяха, че след като вече беше изучила всички ни какво точно и как го правим там, може би ще й е по-интересно сама да опита. Тези дни ще започна с опитите. Само се чудя дали да й купя специална стълбичка с дръжки, че да не литне отвисоко с омазан задник.
Иначе темповете й в езиково и музикално отношение са доста добри, като специалист смея скромно да кажа, че добре превключва от единия на другия език – пробвах я, като на няколко пъти я молих да прави нещо (на двата езика) – действа безотказно. Един ден успя да каже “ябълка”, което ми дава надежда, че ще се оправи и с немските 30-буквени думи. Изрази като “иска ам”, “пави бум” вече не са й проблем, а всички непознати предмети ги мамосва по примера на Ели на Колибри. Един ден съвсем ме беше хванала простотията и започнах да й пея цигански песни. И онова като развъртя едно гъзе, едни маанета – на мен хем ми смешно и не мога да пея, хем не мога да спра – че то веднъж се вижда как щерка ти, качена на масата друса и така отдруса всичките ми опити да я отгледам като цивилизована госпожица. Някой друг път ще опитам отново.
С Кимба са голяма любов. Преди песът винаги отнасяше по някой шамар за добрутро или Хана просто си го обяздваше като пони. Сега дойде разгеле другият етап – нежности, любовни шепоти и ласки. Той естествено се размазва и още повече й се връзва на общите пакости, но на мен ми е мило и не им се карам.
Вкъщи сме като циркова акробатическа трупа. Дедко й казваше, че била по-голяма маймуна от М-то на Макдоналдс, а аз съм основната поддръжка. Играя го и батут, и трамплин, сутрин влизам в ролята на пони, вечер – на камила, скачам като жаба и ходя като патка, а маймуната ме издебва тихо и ми се метва на гърба с кански крясък всеки път като се наведа. В допълнение се е научила да щипе де що види голи меса по мен. À съм оголила кръста, á съм татуирана. Подозирам че дедко й я научи, защото той все ме грижаше милия за проблемите с кръста. Ми кво да правя като ги шият дънките вече с колан около пубиса.
Четох за вашите радости и за новите ви планове. Радвам се на прогреса на малките маймунки, но признавам, че даже си поплаках от радост, като прочетох за Рая. Силве, на теб като че ли ти беше най-трудно от всички ни. Много се радвам, че успя да се пребориш с отвратителните алергии и че Райчето /а и ти/ вече имате правото на едно съвсем нормално ежедневие, което на нас сигурно не ни прави впечатление, но за теб е една огромна победа. Признавам си, че и аз си улавям мислите в посока второ дете, но след около половин година. Имам едно усещане, че Хана още не е готова за това, а и ми се иска да й отделя още време, преди да се наложи да го разделям между две. Може би това е мой проблем, мисля си понякога, че твърде много съм влюбена в дъщеря си. Но мисля, че ще ме разберете, защото знам, че и вашите деца ви правят горди по подобен начин.
Кенга, към теб имам две специални благодарности – за голямата ти подкрепа в трудния момент. Ти може и да не си знаела, обаче на мен много дълго ми държа топло на душата. Благодаря за това.
Пак ме хвана логореята. Отивам да спя, че, както вече казах по-горе - в 7 са ме наели да играя пони.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите