Ш крадна аз едно синге, от тия с черешките зад ушите. За друг мъник тъй не са ме сърбели ръцете досега, но от черешите ли, от шапката ли, прикрадна ми се и това си е. Ш дойда тия седмици да го зема, позамийте го и сложете в една торбичка десетина кила череши за из път. На границата какво да кажа, ако ме питат за виетнамските гени? Пиши сега, да имам време да го запомна, ако не – ш трее народния артист да го изиграе.

Кенга, радвам се, че и Дени, и Милен са добре, ти обаче не пишеш за себе си. По повод на описаните от теб случки често казваме, че това е бил малкият Дявол. Аз по-скоро съм на мнение, че е бил големият Господ, неясно по какъв случай е решил да добави някой и друг бял косъм по главите ви. Вярно е, че в повечето случаи се успокояваме – децата да са добре, пък нас кучета ни яли – но съм чувала и хора на години да се ядосват, че са се пренебрегвали заради децата си. Струва ми се, че усещам умората да капе от думите ти. Може би една хубава почивка за трима ви /или само за двама ви/ след преживените емоции ще ви се отрази добре. Наредихте ли вече ваканционните планове?


И аз не мога да докладвам мерки и теглилки, защото вчера трябваше да е официалната консултация, но Хана предпочете да си играе четири дни при баба на село /свекърва ми й е построила една детска площадка за чудо и приказ/, така че отложихме замерванията за август. Аз й броя като на кон зъбите всеки ден с надежда да избие поне един нов – засега има само 9 /ужас/, а днес видях десетия набол – иначе всичките се виждат под венеца. Надявам се до първи клас млечните да дойдат. Не че й пречи да яде стейк например.

Аз да се похваля лично – дадоха ми зелена светлина за дипломната работа, което означава тук, че съм завършила семестриално. Не че беше нещо особено, но вече му се вижда наистина края и е на път да се сбъдне пожеланието на родителите ми да завърша преди дъщеря си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите