Съвсем скоро Пепи ще стане на 18 месеца. Как лети времето, а? Ужасно бързо...
Станал е много палав, направо ужасен на моменти, всичко пипа, не признава думата "Не!". Когато му се скарам, все едно нищо, за това го заплашвам с баща му и постигам макар и краткотраен ефект Много рядко успявам да се задържа сериозна в такива моменти, обикновено прихвам, защото той прави страхотни муцуни, с две думи-хванал ми е слабото място Истински лъв Е, гледам да прикривам ухилената си физиономия...
Вече го слагам на гърне, имама ефект, но не си казва все още. Всъщност веднъж майка ми го усети какво прави и го сложи на гърнето. За мое учудване той не стана, нито пък се противи, но тя пък седна до него на земята, аз им дадох играчки и настана забава. Слагам го след хранене, като от 4 слагания, той ака 2 пъти

Беше болен, пи антибиотик за пръв път, сега му давам сироп за подсилване на имунитета - Имуно бейби, дано има ефект.
За говоренето - говори много, но повечето той си ги разбира. Иначе казва Мама, баба, чичо или по-скоро тито, да, не и разни други, но тати и деди не иска да казва Като го питам:"Обичаш ли мама?", той казва "Да" Ще се пукна от гордост, нали се сещате
Имитира почти всяко нещо, което правя, по цял ден върви след мен в къщи, като сянка ми е. Обмислям да го давам на ясла, но за сега не съм взела крайно решение дали да е пролетта или есента Не мога да се разделя лесно с него, а виждам, че страшно му писва в моята компания, и двамата се уморяваме много един от друг, а и много обича да бъде с деца..... Ох, не знам все още какво да правя. В момента претеглям плюсовете и минусите.
За сега това е от нас. До скоро

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите