И аз съм от тези, на които 24-те часа не стигат. Януари обикновено е много интензивен в Университета, имах семинари през уикенда и така пет седмици, та за единствения почивен ден едва успявах да оправя къщата и да изпера, че да не киряса домочадието.
Иначе бяхме всички болни – първо Хана, после в редичка всички останали. Голямо бухане и бърсане на носове падна, но изненадата не дойде оттам. Тъкмо мислех, че вече сме измели вируса от къщата, а той се върна с удвоена сила и удари Хана в ушите. Беше много странно, същия ден я бяхме водили на преглед, лекарката беше заничала там и беше казала, че всичко е чисто. Три часа след това детето започна да плаче без да спре и аз /за втори път майка му стара/ се обърках, че са зъбите, защото и те никнат отвред. Два дни по-късно стигнахме до болницата и както за кашлицата беше само на специални инхалации, за ушите давах и антибиотик, защото възпалението беше напреднало. Дано това да е било за зимата. Възстановихме плуването в един друг басейн – с много забавления за децата, пързалки и водни въртележки – и се надявам това допълнително да я закали.
А за двуезичието – Копче, тук цари многоезичие. Засега най-добре се справя с комуникацията с Кимба. Семейството на хазяите ни /в две съседни къщи сме/ е от Иран и много често я взимат при себе си. Така че попива и от фарзи. За немския е ясно, а ние с дедко държим българския фронт с много фантазия, приказки, песни /благодарение и на Силвето/ и лично творчество. Знае определени думички на български и немски и често ги повтаря в комплект, да не би да остане неразбрана.
Голяма чистофайница се пише от известно време. Когато някой се прибере вкъщи, Хана се втурва към шкафа за обувки, вади домашните пантофи и настоява влезлият да се преобуе незабавно. Беше голям смях, когато купих на баща ми нови пантофи, след като Кимба сръфа старите. Хана не можа да превключи веднага и упорито отказваше да пусне дядо си в къщата преди да е нахлузил оръфляците върху другите.
От време на време влиза с мен в банята, хваща някоя от гъбите или четките за ваната и започва да вършее с тях. Интересното е в почти професионалните движения и увереността. Като забелязах това, аз яхнах веднага гребена на вълната и сега преди да легне, слагаме всички играчки да спят, всички щипки за пране в кошничката и чистим в колона с прахосмукачката.
Иначе най-добре засега играе с дървени кубчета – строи фантастични замъци и къщи, нанизва гевречета на стойки и реди пъзели. На куклите – нула внимание.
От време на време губи обаче контрол над реакциите си и ако се ядоса на нещо – да не си й насреща – крещи, драще и бие. И на мен се опита да бие няколко шамарчета, обаче аз веднага я поглеждам с оня Ти-Кого-Ще-Биеш-Сега поглед и тя веднага си прибира перушината и започва лекичко да ме гали. С това се изчерпва арсенала на нежностите, плюс целувка за лека нощ. Обаче с баща си как се гушкат, направо ревност да те хване – то са милувки, едни мъркания. При вас как е?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите