Аз все чета кой как се развива, пък моето дете нали си го знам и ме мързи да пиша (а и време много нямам). Сега обаче ще се стегна и ще се опитам да дам сравнително подробен отчет.

Дени расте, ама вие това си го знаете. Все още е дребничка и слабичка за 17те си месеца, но все повече започва да ми натежава като я нося. Значи расте. Говори... Абе доста говори. Не казва изречения, но всичко й разбирам. Някои неща ги казва с думички (обикновено едносрични или двусрични), а други със знаци и разни нейни си звуци.
Може да ми каже, че някъде е видяла котка, куче, дете, балон, топка, люлка, пързалка, нещо за ядене и още толкова много неща, че не се сещам за тях. Става дума не само за предмети, а и за действия - някой чука, някой бръмчи има вятър...
А това със знаците е много интересно. Не съм я учила, а тя сама си го откри. Ако сте гледали "Запознай се с нашите - 2" там бебето разговаряше със знаци. Тя също го прави. "Мама", "тати" и "баба" ги казва от 10-11 месечна, но за "дядо" си измисли знак и изобщо не се опоитва да го изговори. Още миналата зима, когато не казваше никакви думички и тъкмо се учеше да маха за довиждане, дядо й (т.е. моят баща) започна да се закача с нея и да я имитира как тя маха. А тя не точно махаше, а по-скоро правеше един знак с ръка - все едно ти казва, че не си наред. (Нали се сещате - сякаш завива крушка.) И така - само да чуе за дядо си и веднага правеше този знак. После започна да говори, започна да изговаря всички роднини, но "дядо" и до сега си е този знак. От няколко дни я учим да казва как се казват мама и тати (за нейното си име отговаря от около месец). И така - като я питам "Как се казва мама?" тя отговаря "мама", но ако питам - "Как се казва мама Ани?", тя отговаря "Аааи". Да, но ако питам "Как се казва дядо Тенко?" отговорът е ОНЗИ знак. За съжаление от цялата тази работа си го отнесе свекър ми, защото и за него правим Знакът.
Та така - имаме си знаци за много неща - за лампичките по витрините, за това, че някой чука, за петльо (ох, и там историята е много забавна, но съвсем ще се отплесна ако взема да я разказвам) и т.н.
После за ходенето - госпожицата проходи късничко - на година и 2-3 месеца, но пък от раз проходи много стабилно. Сега тича, качва и слиза по стълби (но като се подпира) и да чукна на дърво - изобщо не пада. Преди няколко седмици стегнаха няколкото пързалки в квартала и сега сме редовни посетители. Вече без проблем се качва на най-големите пързалки (по-високи и от мен), и с огромен кеф се пързаля. Само дето аз гледам да съм на една ръка разстояние от нея, когато се катери по стълбите, че са все едни дето може да хлътне крачето. Иначе я оставям сама да се пързаля и тя изобщо не се плаши.
По отношение беладжийството - да не казвам голяма дума, ама не мога да се оплача. Сравнително кротко дете е. Почти за всичко се разбираме с обяснения. Естествено и тя си има кризите, но като цяло е послушна.
И е много любвеобилна. Ама МНОГО любвеобилна! Много сладко казва "мамии", "бабии" и "татьеее" и както си седи, току по някое време решава, че трябва да започне да ни целува и се започва едно гушкане и целуване... Много е готино!
Нощем все още се събужда по много пъти. Зъбите никнат (до сега само 4 на брой) без температури и сополи, но затова пък с тежки и продължителни нощи. 1-2 седмици преди да избие зъбчето започва едно безкрайно събуждане, понякога през 15 минути. Аз нали я кърмя, само тикам цицката в устата и правя опити да заспя отново, но много често - неуспешни.
Наскоро бях решила да я отучвам от нощното цокане и заспиването на гърда, но тя стана ужасно неуверена и несопокойна, та се отказах. Не я оставях да плаче - опитвах се да я разсейвам докато съвсем замалее и заспи сама. В резултат на това вечерното лягане от любим момент се превърна в нещо, което изглежда много я притесняваше и колкото и да я питах "спи ли ти се?" тя упорито ми отказваше да си легне и така откарваше до 23 часа. Отделно от това изглежда започна да се стахува, че в някакъв момент може да й откажа цицката, та постоянно идваше в мен да си я иска. И за сега сме отложили тази процедура за по-добри времена.
Сигурно мога да пиша за нея безкрайно. Не знам как е за вас, но на мен майчинството страшно много ми харесва. Да си призная очаквам с огромно притеснение моментът, когато трябва да се върна на работа. И не че не обичам работата си, дори напротив - докато работех не ми се излизаше в майчинство, но сега като видях какво е да си майка - не ми се връща на работа.
Това от нас. В линка отдолу има и сравнително нови снимки - от преди месец. Ако някой иска да я види - там сме.
Поздрави на всички!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите