кой знае и на мен кво зверче ще ми се падне... Ама... няма начин... трябва да минем през трудностите и да се преборим с тях за да сме доволни накрая и ние и децата ни. Душа да ни е яка - сами сме си избрали този път все пак....
Не сестра ми сина на годинка и 4 месеца ги върти всички на пръста си. С характер и не се оставя докато не си постигне своето - така си се роди. Аз се радвам, че винаги мога да си тръгна като почне много да ми писва от лигнята му и да оставя сестра ми сама да се оправя. Не смея да го възпитавам аз, че не е мое дете. И осъзнавам какъв голям проблем ще имам ако моето е същото. Ама поне и ще имам свободата да го възпитавам както преценя за добре щото ще си е мое...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите