и аз не я разбирам тази категоризация: лесни и трудни деца. всяко дете е и лесно, и трудно по своему.

голямото ми дете е кротко, изпълнително - на пръв поглед "изключително лесно". оказа се, че не е никак лесно да се пробие зад тази външна кротост и да се намери подход, който да изгради личност със самочувствие, но и правилна самооценка. вече е на 10 и продължава да избягва откритите конфронтации, но привидното отстъпване при нея изобщо не е примирение и често не е и послушание. та мога да кажа, че въобще не е лесно да се определят правила за такова дете.

мъненкото пък е открито, буйно, инатливо същество. старателно отбягва отговори от типа "добре, мамо". сърди се яростно, крещи силно. и въпреки това за изминалите три години не е имало случай да се наложи ей така на инат.

ако с дара решим да пишем нова книга за концлагерите, ето го моят скромен принос:
1. нищо не се постига с тръшкане. когато искаш нещо, следва да го поискаш възпитано. когато не искаш нещо, трябва да имаш основателна причина за това.
2. родителският авторитет стои над всичко останало в детския свят. мама (съотв. татко) вижда всичко, чува всичко, знае много, може да предвижда събитията и е в състояние най-добре да прецени и да избере най-доброто за детето в най-подходящия за това момент.
3. всеки е свободен да изразява чувствата си, но без да наранява и да руши.
4. правилата са правила и следва да бъдат спазвани. несъгласието с някое от тях може да бъде разумно обосновано и при достатъчно основателна причина правилото да бъде преразгледано. несъгласието с правилата не е основание за тяхното неспазване.
5. за разрешаването на всички спорни ситуации важи т. 2

мисля, че в основата на създаването на т. нар. "лесни" деца стоят две неща:
- единодушие от страна на отглеждащите (или поне на двамата родители)
- постоянство