Не се упреквай, миличка. Станалото е ужасно, но така или иначе е станало. От теб сега се иска спокойствие. Реагирала си съвсем правилно - завела си детенце в болницата. И щом лекарите са казали, че му няма нищо, значи е така.
Ще ти кажа нещо за успокоение (до колкото е възможно). На мои приятели дъщеричката тъкмо прохождаше. Баща й я изтървал за секунда от поглед и тя бе стигнала до стълбището и от там до долу на кълбета. През глава, през крака... Ужас!!! Той реве, тя реве, той реве, тя реве... Заведоха я на лекар, направиха всички изследвания и с това се приключи. Детенцето си е добре. От тогава година мина. Но ужаса, който остана за родителите му, вечно ще си го помнят.
А иначе май няма детенце дето да не е падало. Едно по-рано, друго по-късно, от по-високо, от по-ниско... Всички сме минали през това и дечицата ни ще минат. Но (както казва свекърва ми) на майките от това побеляват косите.
Надявам се днес да си по-добре. Да си се взела в ръце и да се опиташ да загърбиш станалото. За дечко съм сигурна, че всичко е ОК!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите