Той беше в количката си, добре овързан с коланите, което го спаси от политане... Бяхме през магазина, човекът си правеше задно паркиране и не ни видял въобще, аз го видях секунди преди лекия удар, та бутнах силно напред количката, та малкият по-малко да пострада, което и стана де!!! Аз и досега си имам синини, а Алекс още тогава след 5 минути се хилеше на идиотските ми смешки, а след 10 минути вече беше заспал в парка, а след час и половина си папкаше сладко пюрето... И в Пирогов го видяха, черепчето му снимаха - всичко му е наред!!!
Случват се такива работи... Трябва да имаме очи и на гърба...
Не пожелавай лоши работи на другите, всичко така или иначе се връща...
А пък в Пирогов се запознах с един доктор - неврохирургът на Алекс де, който много ме успокои като майка... Ако желаете ще ви разкажа, но историята е малко шантава, каквато съм и аз напоследък...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите