Много добре те разбирам какво изпитваш в момента, но за съжаление ще ти трябва време да се успокоиш. Щом лекарите не са забелязали нещо нередно, вероятно не се е случило нищо страшно. Дано скоро се почувстваш по-спокойна. Аз също минах през този ад, през чувството, че си повредих детето. Когата дъщеря ми беше на 5 месеца бях седнала на една пейка в кварталната градинка с други мами и в един момент реших да й се порадвам и да й правя хвър *повдигах я с ръце над главата си*. Обаче много късно видях, че над пейката някога е имало навес и са останали да стърчат едни железа и в един прекрасен момент ударих главата на детето в едното желязо. Какво изпитах тогава само аз си знам. Детето поплака и се успокои, но аз не. Седях и плачех като обезумяла. другите мами се чудеха какво да ме правят. подлудих и лекарите по-късно при прегледа. За щастие последици нямаше и госпожицата вече е на 4 години. Сомо че аз месеци наред треперех над нея и живях с вината, че я родих жива и здрава, а после можех да я повредя.
Мисля, че почти всяка мама е преживала нещо такова. Пожелавам ти всичко да е наред и да преодолееш чувството на вина, защото от него няма полза.