не мога да дам съвет защото при нас всичко е коренно различно, Тоши е на същата възраст на 24. юни 2003 година е, обаче аз се върнах на работа, когато още нямаше и годинка, гледа го сестра ми, гледа го мъжът ми, мама е идвала, с две думи когато кой е свободен, ходи и на ясли, много е контактен, като види детенце и веднага тича към него, но не ввсички деца му откликват, дори на етажа имаме едно момиченце Тоши като го награби на прегръдки и тоне може да избяга, много е внимателно да не го блъсне да не го удари, и вика: Мамооо, ела ме отърви от това бебе;))))))
Той веднага започва да гуши децата и да им се радва, повече обича да си играе с по-големичкиот него,
сега обаче забелязвам че като се прибера и идва и ми се навира да го гушкам, гуши ме, радва ми се, явно времето което прекарваме заедно е малко;((((

моят съвет може и да не е много смислен, но според мен трябва да го оставяш и на някой друг, имам впредвид баби, н абаща му, на някой на когото разчиташ, защот още е трудно за детенцето,
аз кат омалка бях такава, все се държех на мама за полата, ей така от края държа дане избяга;))), трудно ми беше, признавам си, пратиха ме на лагер 2 ден аплаках и дойдоха и си ме прибраха, не съм ходила на детска, винаги вкъщи са ме гледали, баби, лели и т.н.
Трябват му контакти на детето.

П.С. моята съседка си даде и тя детето есента на яссли, сега започна работа от вчера всъщност;)), но Алекс ходи от септември месец, той беше като Бо, не искаше и при баща си да стои, по-малък е от Тоши с 2 седмици, но и той почна много рано,
ще се оправи не се притеснявай полека лека ще започне да контактува