Не твърдя, MoniT, че зълва ми няма право. Просто се засегнах от определението „разглезени”. За мен глезотия би било да съм недоволна от това, например, че съм раждала в една зала с още 2 момичета, пренебрегвайки факта, че лекарите са ми оказали необходимата помощ за безпроблемно раждане. Защото е наивно в България да очаквам добри условия в болниците – дали поради безпаричие или поради лошо управление на финансите. Наивно е и да очаквам отношение към пациентите такова, каквото е то на Запад - лекарите тук живеят и се развиват в много по-различни условия от западните, за да може усмивката им да не слиза от лицето, образно казано. Но имам правото да очаквам онова, което ми се полага – а в това се включват и домашните посещения:

Чл. 17. (1) Лекарите от лечебните заведения за извънболнична помощ извършват домашни посещения на здравноосигурените лица само когато тяхното състояние налага това.
(2) Лекарите от лечебното заведение за специализирана извънболнична помощ посещават здравноосигурените лица в дома им, когато:
са повикани за консултация от лекаря за първична извънболнична помощ;
за лекуваното от него лице се налага повторно посещение.
(3) Лечебните заведения за извънболнична помощ са длъжни да информират здравноосигурените лица относно условията и реда за домашни посещения.

(цитат от сайта на Столична здравноосигурителна каса -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите