Здравейте на всички, закачам се за последния постинг.

Четейки всичко тук, в главата ми става още по-голяма каша. Система-личен лекър-педиатър-осигуровки... Майчета-педиатри, надявам се и аз да се усъвършенствам като вас, но предпочитам да не ми се налага

Явно всичко е въпрос на късмет - на какъв лекар ще попадне/избереш. А трябва ли да бъде така?
Нашият педиатър е личен лекар на цялото семейство. Мъжо непрекъснато повтаряше:"Абе ние не можем да разберем лекарката бива ли я или не, не ни се налага да я търсим." Признавам, че по телефона ми дава консултации /за възпалено дупе, за живак в детската стая, за хрема/, нямам лоши впечатления от нея. Но и не съм имала сериозна нужда от нея. Ходим на месечни консултации и това е.
В крайна сметка, за първи път ми се случи да се сблъскам с нещо по-сериозно.
Очаквах отношението да е на много по-високо ниво. Не е нормално пациентът да се чувства като най-големия досадник.

Дали системата, дали самите лекари - ясно е, че нещо куца.
Първо ще поговоря много сериозно с педиатъра, който сме избрали. Ще разбера до къде се простира тя и откъде нататък трябва да се спасявам сама.
Пък после ще реша...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите