Едва сега влизам в нет-а и виждам темата... Леле, какви сте я свършили....
Повечето мами са се изказали за тази психоложка. Крайно непрофесионално е да набляга на отрицателното, да прескача положителното, да ти вменява чувство за вина, да ти каже да не се целуват децата и др. глупости...
Аз съм учила психология в рамките на това, дето учат учителите, и направо се потресох от подобно чудо и размахване на дипломи. Така ми е прекипяло от некадърници, че ако на мен ми размахат така титли и документи, щях да я питам колко е платила за тази хартийка или да кажа нещо, което не е за пред малки деца...
Ние с Наско също ходим на психолог, наблюдават го много внимателно. Едновременно го гледат психолог и логопед. Посещението е като игра - вземат го на ръце, радват му се, дават му играчки... Те са две млади и хубави каки и той много им се радва, с охота показва бебешките си номера и се гушка. След като се позанимаят с него и ме разпитат, следват заключенията - къде и в какво има изоставане, и в какво няма; набляга се на постиженията на детето, а за това, което още не умее, ми дават конкретни съвети как да го преодоляваме. Никога не са ми казали, че правя нещо грешно. Когато искат да ми препоръчат друг начин, изразът е: "Хайде сега опитайте да го направите еди-как си и да видим ще има ли резултат".
Крайният резултат е, че аз излизам от кабинета обнадеждена и успокоена, което ми дава сили да се справям с детето.
Знаеш, че Наско не можеше да се храни, повръщаше на фонтан, едва наддаваше, закъсня с обръщане по корем, хващане на предмет, сядане... Обаче сега доста напредва и голяма част от това се дължи на адекватната помощ на психоложката, е разбира се и на това, че вече се храни добре.
За гушкане и целуване - абсолютна глупост е да не се гушка и целува дете. Бебето има нужда от телесния контакт с майката или друг възрастен, така се успокоява и се чувства защитено. Доводът за хапането е неправилен, наистина хапят, но това е от зъбите, а не от целуването. Наско имаше един период, в който ни хапваше от време на време, но сега се опитва да целува, допира устнички и ги мърда, много смешен.
За гърнето - на 7 месеца можеш да слагаш детето, но това не значи, че се научава. На тази възраст е прието да се кзава, че майката се научава кога да го сложи на гърне, т.е тя следи ритъма на пишкане и акане и го слага в нужния момент през час например.
Много по-късно детето се научава да казава кога му се пишка, а още по-късно - да регулира процеса, т.е. да стиска за кратко, докато намерите тоалетна (ако сте навън).
Нашите психолог и логопед са в центъра за лечение на детска церебрална парализа, тел. 23-28-72, казват се Надя и Ани,
Там както се сещаш се работи с деца със сериозни проблеми, които имат физически затруднения да се хранят сами, да се движат и тн, и въпреки това се научават на много неща. Никак не е лесно, но тези хора се борят и правят чудеса.
Друг е въпросът има ли нужда Денис от психолог. Какво не му е наред на детето?
Блъскането на главата е лош навик, но има разни начини да бъде преодолян. Опитвай.
Това, което не бива да забравяш е, че ТИ СИ МАЙКАТА И ТИ ЗНАЕШ КОЕ Е НАЙ-ДОБРО ЗА ДЕТЕТО.
И ако не знаеш каква е разликата между американските и нашите психолози, да ти кажа един виц:
В Америка - стая в пастелни тонове, меко осветление, нежна музика, удобна кушетка, пациентът лежи, а психотерапевтът нашепва - Relax, relax, relax...
У нас - стая, която не помни последния ремонт, разхвърляно бюро, психотерапевтът лющи слънчоглед, пациента не сяда, щото не знае къде, притеснено се опитва да сподели проблема си, а психо-то не го слуша внимателно... По някое време му омръзва, тупва пацента по гърба и му вика: "Кво си се разлигавил, бе, я земи се стегни..."
Така че гледай да преценяваш при кой от двата вида психолози си попаднала...
|