Днес се видях с моя приятелка, която е детски психолог и има дете на близо 2 години. Разказах й за тази психоложка и тя беше много възмутена. Каза, че: 1. бебетата се нуждаят именно от ласки, защото за тях е жизнено необходимо да усещат контакт и то най-вече с майката. Разбира се да не са груби ласките, което се подразбира; 2. за гърнето- тя сега е започнала да слага детето си и каза, че това кога едно дете ще се научи да използва гърнето е без значение и ни най-малко не индицира проблем, най-малко психичен. Дори натърти, че е най-добре детето да не се насилва, защото това може да доведе до усложнения. Проблем ще има ако след 7-годишна възраст продължава да се изпуска; 3. За удрянето на главата- било съвсем нормална реакция, която може да е провокирана от различни неща, т.е. тук вече подходът е индивидуален и ако ти самата считаш това за проблем- едва тогава да се обрънеш съм добър психолог. Каза, че това се срещало толкова често, че вече в техния бранш не се счита за проблем. Детето й още не говори (казва само няколко думи), но тя каза че това въобще не я притеснява, защото появата на говор било толкова индивидуално, че било абсолютно престъпление да вадиш съждения в негативен план. Дори приведе някакви примери (Айнщайн проговорил първите си думи на 5 годишна възраст).

Между другото приятелката ми е изключително ерудирана и с модерни разбирания (ходи в чужбина, пише докторати, чете лекции в няколко университета и води групи по психодрама) и се учуди коя ли може да е тази псиложка, защото напоследък доста педагози се правели на психолози.

Сигурно е малко късно вече с този постинг, но все пак бях длъжна да ти разкажа за едно професионално мнение.