след като в нея имаше над 120 мнения. Може би всичко ценно вече е казано, но все пак реших да добавя още едно мнение на психолог, което да "обезсили" (доколкото е възможно) първото.

Работя като психолог в университетска болница (в клиника за възрастни). Имам две деца с разлика 1г. и 6 м. Не съм ходила на специализации в чужбина.

Някои от въпросите наистина са спорни, други - не са. Въпрос, който не е спорен, е че детето ТРЯБВА да се целува и прегръща. (Ако е необходимо, ще се поразровя за литература. На прима виста се сещам за Ерик Бърн - "Игрите, които хората играят".)

По другите въпроси ще напиша какво мисля и съм правила, без да претендирам за глашатай на абсолютната истина.

Не виждам никакви сериозни доводи да се мисли за изоставане на детето (идеята за аутизъм е абсурдна). Децата проговарят на различна възраст. Може да го научиш да се храни сам, ама не знам дали си струва нервите, които ще изхабиш.

Моите деца се научиха да ходят на гърне към 3-год. възраст. Преди това опитите бяха неуспешни и аз реших, че няма да ги притеснявам - когато са готови, тогава. Все пак, има деца, които се напикават до пубертета (по психологични причини), така че да не предобряваме нещата.

Дъщеря ми изобщо не си играеше с играчки на 2-3 г. (а сега се представи изключително добре на теста за училищна готовност - за І клас). Общуването (сприятеляване) с деца започва след третата годинка - рано е за Денис.

Кърмих си децата когато поискат. Кърмих малкото в присъствието на голямото. Сега са приятели и си играят двамата с удоволствие.

Няма критерии в България за това кой е водещ психолог и кой не е. Няма изобщо приети стандарти за обучението и практикуването на психологично консултиране и психотерапия. Добре е "водещият" специалист да бъде квалифициран като такъв от някой друг, а не сам от себе си.

За удрянето на главата - възможно ли е да му попречиш да се удря, като в същото време откажеш да изпълниш каприза му (това, което иска да постигне чрез удрянето)? Не подценявай съвета на me за каската и целия й постинг - хареса ми. Съжалявам, не можах да изчета всичко. Сигурно има и други ценни мнения.

Ревността на 2-годишно дете към бебето е една от основните теми на изследванията на Фройд, които са му помогнали да създаде психоанализата. Наблюдавал е собствените си шест деца.

Успех!

Nulla dies sine linea