Не'ам нерви да изчета всички отговори и бързам да ти отговоря!
Тая нещастница, психоложката, определено си е сбъркала професията. Трябвало е да стане надзирател в някои затвор!
Ама изобщо не и се хващай! Що не дойде на мен да ми каже да не си целувам детето! Щъ я изям с парцалите! За другите й съвети как да си гледаш децата - хич не ми се коментира! Това първото е достатъчно за да разбера що за психолог е!

Сега по-спокойно - как се оправям аз в подобни изблица от страна на Елица. От скоро и тя започна да се тръшка и чат-пат да си удря главата с ръчички когато е афектирана от нечий мой отказ за нещо си. В такива моменти запазвам самообладание, опитвам се да я гушна и да я успокоя със спокоен тон, че това дето го прави не е добре. Още е малка за да разбере напълно думите ми, но определено мисля че по този начин се успокоява.
Ако имах и друго дете след нея, мисля, че бих се опитала да намирам време специално за нея (каката) и то така, че да разбере, че в конкретния момент оставям бебето и й давам цялото си внимание. Естествено, че има случаи, когато няма да мога да оставя бебето, и тогава ще се опитвам да и обясня, че ще трябва да почака малко; ще й обещая да бъда с нея след като се освободя. Ще й предложа да се заиграе с нещо интересно за което не се е сетила и т.н., според ситуацията.
Важното е да не губиш самообладание. (Във всеки случай и двете крайности - веднага да се съгласяваш с капризите на детето или да игнорираш напълно самонараняването му, не ги одобрявам, определено!)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите