Да, каза. Каза, че това е израз на огромният му страх да не бъде изоставен. И че е израз също на ярост.
Когато започне да си блъска главата не трябва да тръгна да го гушкам и успокоявам, защото той инстинктивно се отдръпва / и това е истина, той там се прояви в блясъка си защото накрая му втръсна да стои в кабинета, час и половина, и показа на какво е способен/, та тя ми демонстрира. А че трябва да се опитам да му обясня че го разбирам. И когато почна да се блъска, тя му каза на висок глас няколко пъти "Боли! Боли!" и той спря, започна да я гледа удивено. И пак отново...Но явно разбира.
Но грешка е да му се караме в такъв момент. Напротив трябва да покажем,че го разбираме, че разбираме емоциите му и че въпректи това не сме му ядосани и че го обичаме, а той е единствен за нас//

С нея не сме приключили. Във вторник трябва да го водим пак. Даде ми някои указания какво да правя до тогава, за да видим дали ще има промяна.
Макар, че на мен ми се струва безумие да настъпи драстична промяна в едно поведение изграждано доста време за три дена сега.
Подозирам как ще се "издъним" и това ще и даде повод тържествуващо да заяви, че опасенията и се оправдават - че детето не е в ред

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите