Ами да, най-добрият вариант при това положение е вие двете с влака, а той с колата Дано да го убедиш. Изобщо не виждам нищо смешно, нормално е да те е страх да пътуваш на толкова дълъг път с детето, след като си преживяла такава катастрофа. То се почва постепенно на по 10-20-50 км, а не директно на 300:)

Като каза за свекървата и как ще се фука, точно днес яко се скарахме с моя. Предисторията, почти година сме без кола, щото моя яко катастрофира миналото лято (важното е, че той е жив и здрав, пу-пу). И днес той ми заявява: "Майка ми ще ни купува кола" Алоуу, ма отде накъде майка ти ще ни купува. Събрали сме някакви пари, що да ставаме зависими от нея. После се оказва, че не тя ще я купува, ами ние, ама понеже я продава нейн приятел, който ще заминава за чужбина, та я дава доста евтино, за това ми излиза с номера, че майка му един вид "доплаща разликата". Брей като избеснях, ми ако купувахме крадена кола, пак ли щяхме да казваме, че продавачът ни я "подарява". Той вика, ний крадена кола никога няма да купим. Аз - ми щом майка ти ни я купува, не я ща. Оказа се, че колата е купена, той отиде да изтегли парите и да я прибира. Аааамаха! Бясна съм! Вярно точно такава е, каквато бяхме говорили, че ще търсим, на доста приемлива цена. Ама така зад гърба ми! И тея заслуги на свекървата де ми ги вре