абе вие да не сте се наговорили с него?:)))

и той така ми каза - "кой луд пътува с влак като има кола?"

..еми...аз...

/истината е, че не мога да преодолея страха и все си мисля, че може нещо да се случи/ Той е добър шофьор, но не е там работата. Като катастрофирахме (бяхме с нашите - връщахме се от нещо подобно на "запознаване" с "противниковия отбор" :))))/това е майтап за отбора/ се откачи колелото на един фургон пред нашата кола... просто нищо не може да се направи в такава ситуация ..и Шумахер да беше карал все тая. Колата се преобърна в едно дере...И добре, че бяхме натъпкани като сардели, че се разминахме само със сравнително леки травми (макар, че аз още си имам белези).. Просто бях сигурна, че ще умирам точно там. Чувството е ужасно. Не мога да го преодолея все още. Но той не беше там за да ме разбере...Преди година тук в града отново се откачи колелото на една кола пред нас (бяхме с Моника вътре), тоя път ни се размина без нищо, но незнам защо все на откачени гуми ни върви.. как да пътувам спокойно когато детето е вътре? А и се притеснявам, че пътуването ще бъде кошмарно. Да не говорим, че отиваме за 1 ден. Сега като го пиша това се сещам, че аз имам свободни само събота и неделя, която значи, че ако отидем с колата ще стоим там от събота следобед до неделя на обяд (което е просто смешно). С влака обаче можем да тръгнем петък вечерта и да пътуваме неделя вечерта. Което означава цели 2 дена там. А? Ааааа?:) Не е ли точка за мен това. Ама как пък съм забравила да му го кажа. Лошото е, че той е готов да пътуваме и през нощта само да стане на ноговото...Не е ли тъпо да се инати така?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите