Здравей!

Точно по това си говорехме с въпросния татко един ден, докато си седяхме с него двамата на пейката в Майчин дом, докато чакахме бебе да се нацока и мама да дойда на приказка при нас.

Някои приятели на таткото, които още нямаха деца, го бяха питали преди и след като е присъствал как възприема съпругата си физически, защото тях ги притеснявало дали няма да им се отрази на желанието (което е точно, което се чудиш ти ).

Отговорът е, че няма общо. Той казва "Добре де, а как никой не се пита как майката след всичко, което преживява и като страх и като болка, може да поиска отново и да се люби и да забременее и да роди. Как тя може да пожелае същия този мъж, който има все пак отношение към факта, че изпитва такава болка "по негова вина". Бебето е прекрасно нещо, но как би се преодоляло другото усещане." Според него - за него - е същото. Той възприема жена си с още повече нежност, защото е бил част от това как се е родило детето. За него е красиво и важно, а не грозно. И кръвта и разрезите са болка, за да се появи неговата принцеса.

Но много зависи от бащата и как той е настроен. Зависи според мен и от майката и дали за нея грозни и страшни или извор на красота и живот.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите