Абе за какво ти е?Ние с моя мъж го обсъждахме преди раждането и той каза,че ако много искам,ще присъства.Обаче,като поразмислих,и се отказах.Като мина,разбрах,че съм постъпила правилно.Просто ние износваме бебо,свикваме с мисълта,болката не ни се струва толкова непоносима,при мисълта,че скоро ще гушнем малкото човече.Докато при мъжете е по-различно,тне не могат да разберат,че тези болки ще ни направят щастливи,те просто виждат,че страдаме и се измъчват,че не могат да ни помогнат.А и раждането си е доста кървава и грозна работа.Като си представя каква физиономия съм имала,докато напъвам,ми се отщява да ме гледа който и да е.Да не говорим,че опитите на акушерката да ме успокои,в един момент почнаха да ми пречат,защото исках само да млъкне,за да се съсредоточа.
Всъщност има доста мами,чиито съпрузи са присъствали и те могат да кажат как са се чувствали мъжете им,но така го чувствам аз.