Големи жени сте вие от форума!
Като ви чета ми се прищява да забременея отново!
Между другото и нашият татко беше резервиран, когато му поставих въпроса за дете, понеже бил на 42, а и още не сме били финансово стабилизирани. Сега, елате да го видите - не мога да го отлепя от дъщеря му, стои с часове до креватчето й и я гледа, сякаш не може да повярва, че е истинска. Има своя философия за възпитанието й и по този въпрос поспорваме. Смята, че основно прилича на него, веднъж го чух да обяснява на някого, че на майка си приличала по пола. Не му се сърдя, посмяхме се за негова сметка, но май има нещо в това, че бащите са силно привързани към дъщерите и поревнуват от чуждото внимание. Любима тема на разговорите ни е от кого какво е наследила и каква ще бъде като порастне. Добре, че не ни разбира иначе сигурно ще ни се смее.
На бъдещите майчета кураж и леко раждане. Ние - възрастните първескини - сме корави жени и понеже сме големи мераклийки, чакали сме и сме плакали за рожба години наред, можем да понесем много болка учудващо леко. Аз си родих момиченцето с Цезарово сечение и още като ме преместиха от реанимацията се наредих, сгъната на две, с другите да си чакам бебчето за кърмене. То се оказа, че кърма още нямам, но акушерките се смилиха и ми го дадоха да го погушкам. Въобще, както ви е ясно, голямо щастие!