|
Тема |
Re: Скъса ми се сърцето... [re: Бoнбoнeвa] |
|
Автор |
dara (osobena) |
|
Публикувано | 23.01.03 15:54 |
|
|
Ситуацията наистина е неприятна. Нормално е да те заболи, когато някой дори и неволно се опитва да нарани детенцето ти. Отсега нататък ще си свидетел на много такива случки и ще трябва да се научиш да гледаш на нещата по-спокойно. Ако детето не се е разплакало, а просто се е опитало да се надигне и да продължи - много добре. Тогава и ти няма за какво да страдаш. Но да се караш на чуждите деца е абсолютно недопустимо според мен. Не е твоя работа да въздаваш справедливост и да възпитаваш чуждото дете. Ако смяташ, че трябва да направиш забележка на някого - обърни се към майките на децата. Не ги чакай да се сетят сами. Те са тези, които трябва да реагират адекватно в такава ситуация. Не можем да очакваме 2-годишно да прецени ситуацията правилно и като му се нахвърлиш със забележка или остра реплика нищо няма да постигнеш, освен разправия с майка му и то не в твоя полза.
Аз например няма да се засегна, ако друга майка ми направи забележка, защото някое от моите деца не се държи добре. Но ако някоя се опита да се разправя с моето дете - дори и то да е виновно - не искам да ти кажа какво ще стане. Смятам, че майката е единствения отговорен човек за постъпките или простъпките на детето си. Тя е човекът, който ги възпитава и трябва да вземе мерки, ако резултата не е задоволителен. Аз съм правила забележка на родител за недопустимо поведение на детето му. Само един път и ми беше безкрайно неприятно, че ми се наложи. Моя син например е много буен и когато сме навън - на пясъчник или в парка, или в детски кът - винаги съм на една ръка разстояние, за да го следя да не направи нещо на някое дете. И след толкова следене той вече е научил какво трябва и какво не трябва. Сега е на 2.5 и съм сигурна, че няма да навреди на друго дете. Дъщеря ми пък е много кротка и спокойна и никога досега не се е налагало да спасявам някого от нея. Но пък все е пострадавша и съм я научила как да реагира в неприятни за нея ситуации.
Винаги обаче ме е било яд на майки, които се изтипосат на мохабет и чоплят семки, докато децата им тероризират всички на пясъчника например. Тогава кой е винове - детето или майката?
Ние не знаем какво е самотата
И докъде се простира тя...
|
| |
|
|
|