Благодаря ти за съвета - наистина е тъпо да се караш на чуждите деца. Да не говорим, за такива дребосъчета. Аз нямах предвид скандал, нито дори остра реплика - по скоро обяснителна бележка или нещо от сорта (и то само ако няма родител, който да го направи). Обикновено в такива случаи първо поглеждам настойчиво по посока на родителя - дано се сети да си поеме функциите. За съжаление, не са много мамите като теб, които да не се засягат дори при най-милозливата забележка по повод поведението на техните малчугани. Не ми се е случвало досега да изпадам в подобна ситуация (да се обръщам към някоя мама), но съм се нагледала на глупави скандали по градинките. Но определено смятам, че си права за това, че няма по-голям авторитет от родителя и в този смисъл е напълно излишно да се опитваш да повлияеш на чуждо дете - преди малко подходих доста емоционално към проблема (за пръв път ми се случва).
При всички случаи вината е в родителя - едно 2-3 годишно хлапе не може да отговаря за постъпките си, въпреки че то изглежда много по-виновно от ненавреме усетилата се майка или татко. Важно е да научиш малчугана как да се държи не само навън, а и вкъщи - не можеш да го глезиш неистово у дома, а да искаш, когато сте навън да не се чувства центъра на света.