Знаеш ли... и аз си мисля, че не всичко е пари, но за съжаление доста често това също е определящ фактор.... от известно време си мисля за дечицата на един познат. Та той и жена му едвам закърпват двата края... преди време, още когато бяха само с едно детенце, се срещнахме, ходихме с децата на разходка, говорихме... и по едно време стана въпрос за Коледа, Нова Година и съвсем спонтанно попитах момиченцето какво иска да му донесе Дядо Коледа..... отговорът му ме шокира: "Бананче!, едно бананче!"
Нямаше значение, че откакто се е родило има една единствена парцалена кукла, нямаше значение, че нямаше една своя собствена дрешка (почти всички дрехи бяха от нашата кака, количката и другите екстри също им ги дадохме - нямам нищо против, исках да помогна)..... за Нова Година естествено му подарихме на детенцето нова кукличка и една връзка банани..... но това няма да направи живота им по-лесен....... За мое голямо учудване, сега те си имат още едно детенце.... Честито да им е и да е живо и здраво..... но.... не трябва ли все пак, когато решаваме да имаме ли деца и колко да са те, да се съобразяваме все пак какво можем да им дадем в този живот? Какво самочувствие ще има това дете, когато попадне в училище?? Как ще се изгради като горда и самостоятелна личност? Много ми е мъчно за тях.... дори на моменти се ядосвам, защото желанието е едно, а възможността съвсем друго... дали понякога такива хора, в сремежа си да задоволят собствените си желания, не обричат децата си на цял живот мизерно съществувание...
Нямам нищо против - нека всеки да има колкото деца поиска. Възхищавам ти се за смелостта и решението да родиш 4-то дете.... че и 5-то дай Боже, но ти самата казваш, че можеш да им осигуриш нормален живот, нормални условия, можеш да създадеш личности.

Аз след първото дете мислех, че никога няма да събера сили и смелост, а и да имам възможност да изхраня и отгледам нормало и без затруднения още едно дете... всичко това беше в резултат на финансовата криза през 97, тежко раждане и т.н. Но ето че мина време и съм щастлива с още един бебок вкъщи... тези дни ме обхваща "додовизъм", както се изрази нашия тати и все по-често се хващам да мисля за трето.... но за съжаление ще е почти невъзможно.... или поне ще трябва да изчакам поне 3-4 години (заради руптура на матката).... но имам време.... като се замисля.. до 34 имам още 8 години - тамън като за 3 и 4-то ... пък и медицината се надявам да напредне още


Животът е такъв, какъвто си го направиш!