водещото не е била бройката. Решихме да имае две, защото няма да сме вечни. Идея си нямам как мога да го постигна това - да се обичат и винаги да се подкрепят въпреки всичко и всички. Ние със сестра определено сме възпитани така - може да се скараме, но си прощаваме. Знам, че сестра ми ще направи всичко, което я помоля, както и аз за нея.
За това искахме две - освен да са другарчета в игрите, да са и приятелки до живот. Дай боже да успеем да ги научим на това.
Повече деца не искам. Mammy6 ме уверява, че когато тръгнат на училище ще ми се прииска да ми мирише пак на бебе у дома. Може и да е така, но в момента нежеланието ми е чисто егоистично - все още не мога да намеря вътрешния си мир, а със спокойствието съм се разделила сякаш преди 100 години. Искам и тези две деца да бъдат осигурени що-годе добре. Знам си финансовите възможности и колкото и да ми разправят, че човек знае и 2 и 200, по-добре е шоколада да се дели на 2, отколкото на 3.
Уморена съм, и (както винаги съм казвала) чакам деня, в който ще се върна от работа и ще ли легна без да ме интересува кой колко ял, спал или срал.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите