Е, поне не съм единствената, значи и други имат такива проблеми...а как се справяш...ето моя пак сега седи и си играе , бебето спи, а аз съм на компютъра, тъпо, нали...ама и аз съм човек, и ми писва от въртенето в къщи, и от деца, а като изляза, ме гризе съвестта, на сега , оставих ги в къщи, а аз се мотам тук, я бегом, връщам се , те щастливи всички, всеки си прави каквото иска /нали ни е либерте шери таткото/, даже ме и забравили...
казвам му на мъжът ми, че имам угризения на съвестта, а той вика глупости, няма да откачаш в къщи, я бегом обратно, та такава работа...

И той разбра колко хубаво е било тогава, когато е било толкова лошо...