И при нас се получава така...
Миналата неделя през деня ми казва - Искам да поговорим, хайде като сложиш Сиси да спи и си оправиш нещата ела в моята стая...- Питам го какво е станало, той казва - нищо...като дойдеш ще ти кажа!
Отивам, сядам и той ми казва/цитирам по памет/: Нищо конкретно. Отдавна не сме си говорили само двамата...да те питам как си, какво правиш....преди всичко си казвахме!
Онемях...стана ми много кофти. Сърцето ме заболя, честно!
И аз като теб съм свела грижите около него до физическите му нужди. Едва намирам време - и винаги съобразено с това което е необходимо за Сиси- за разговори...Преди да я родя почти всяка вечер лягах при него/дори и с големия корем/ и си бърборехме....сега - все намирам за какво да му се скарам
Луда работа.