Имах чувството, че дъщеря ми само чака да седна, за да ме почне. А в колата изобщо не мърдаше - сигурно още тогава й е харесвало да се вози. След шестия месец направо ме събуждаше нощем и й пеех песнички. Няма спасение. Намествай се така, че да има място някакси детето. Признавам си, че в последните два месеца съвсем недвусмислено я посбутвах да се премести. Понякога й гъделичках краката, за да ги прибере.

Да не би просто по време на хранене да ти се задейства по-активно перисталтиката (как се пише тая дума!)? Там при бебето шумът е доста силен. Елементарно като причина за безпокойството му, но ми изглежда логично.

- - - -
И най-внимателното планиране не може да замести лудия късмет.