бая мислех да пиша в темата на Насинда, че това, което изкопа от бгмамата и мен доста ме подтисна. Ама рекох да си замълча за пръв път и аз в живота си да съм като ората и да си трайкам. Ама щом си отворила темата и питаш тъкмо ми даваш повод да си го кажа.
Мисля, че децата просто са ни набарали цаката и ни работят. Доказателство за това е, че при други хора са показали, че могат да бъдат доста по послушни, хем и да са щастливи и всичко да е наред. Направо да си дам децата друг да ми ги гледа и така на всички ще ни е добре. Така излиза.
При мен обясненията почти не помагат щото никой не ги слуша. Не съм се съвсем отказала и още си мелям и гърло ме боли постоянно. Но лека полека почвам несъзнателно да си спестявам гърлобола и късането на нерви като дискутирам все по малко. Видя ли че някой се инати ако не съм в настроение да се обяснявам хич не се и пробвам. Насила действам. Добро лошо това е. Помага повече от обяснения в някои случаи. Поне при моите деца. Убедих се, че няма да са като другите около тях. По природа са си по гласовити, ревливи, нервни, емоционални. И аз съм по емоционална от хората около мен.
Най тъпото е да се сравняваш с другите и да се упрекваш, че не можеш да бъдеш като тях. Щото така или иначе няма да станеш, само ще си късаш нервите. Всеки си има своите предимства пред останалите и по добре да се концентрира да развие това, което може, а не да се мъчи да променя това, което не може.
В крайна сметка колкото и да е спокоен човек, когато се намира под влияние на дразнещи фактори все някак си ще му се отразят и в един момент ще отреагира. Изобщо не желая да се чувствам виновна, че избухвам пред децата си. Кой зне някой спокоен по природа как би реагирал. Изобщо дали такъв спокоен човек е в състояние да бъде майка на моите деца. Не е ясно какви ще са последствията за него и децата. За мен е важното, че за сега се справям някак си, децата ми ме обичат каквато съм и то прекалено много.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите