|
като прочетох заглавието на темата първата реакция на отговор беше:като слушаме децата си. Продиктувано е от реакцията на сина на моята приятелка...той ни се води ни се кара и хич не слуша майка си. Мъжа ми онзи ден го е попитал защо не слуша майка си..детето отговорило: Ами и тя не ме слуша!
Искам да ти кажа, че не съм майка за пример и не само ти си изнервена. твърдо вярвам, че понякога съвсем нарочно правят някои забранени неща, за да изпробват докъде са им границите. Аз също избухвам, вчера направих на 2 стотинки Ели, исках да напиша за какво, но пък не си спомням .
Моята тактика е следната-никога не неглижирам проблемите. За мен това не е добра тактика и не очаквам да си мине от самосебе си, защото било период, ако детето плаче или се тръшка не се правя, че не го прави, а го наказвам. Не си представяй сега дете седнало на бобови зърна, в ъгъла, с вдигнати нагоре ръце-наказание е и лишаването на детето от нещо любимо, или разделянето му от другарчетата и прибирането му в разгара на играта.
Тъй като допуснах огромна грешка с Ели и все бързах, съответно я миех сутрин и бързах да я облека, не и оставях време тя сама да се справя с проблемите, сега си взех бележка и сутрин ставам и вдигам децата по-рано, за да има време с всичкото мотаене да се облекат и измият сами. За да няма война за дрехите вечер двете избираме тоалетите, т.е. аз избирам няколко варианта, а тя си избира от тях , или и казвам да си избере с поличка анцунг или дънки, а след това аз давам съответната дреха, ако е избрала пола аз определям коя точно пола да е . Свикнах да казвам точно и ясно какво точно искам. Общо взето свикнах да казвам нещата с положителна насоченост, например вместо "не тичай", казвам "спри да тичаш". Много пъти съм допускала грешката да съм неясна и да кажа на детето вместо да спре да тича, казвах "ще паднеш", което на детето нищо не му говореше и не разбираше защо и го казвам.
Когато някоя започне да крещи, аз започвам да шептя , действа веднага и детето започва да говори по-тихо .
И пак казвам много време и усилия ми отне да го постигна и да стигна до тези умозаключения, и все още не съм овладяла нещата напълно. Понякога все пак крещя. Не мисля, че е грешно майката да си изпуска нервите понякога. За мен е също толкова погрешно детето да живее в идеализиран свят, в който хората никога не си изпускат нервите и винаги всичко е спокойно. Просто света не е такъв и хората си изпускат нервите.
|
Re: Как да накараме децата да "слушат"? [re: _dexter_]
