|
Тема |
Re: Как да накараме децата да "слушат"? [re: _dexter_] |
|
Автор |
galia71 (пристрастен) |
|
Публикувано | 05.10.09 11:33 |
|
|
Уговарям и проявявам търпение и зачитане на времето и заниманията на детето до определен момент. След като изтече времето, което те са си определили за нещо, което трябва да направят, ставам безкомпромисна. Карам се понякога, наказвам с неизлизане, негледане на детски и каквото се сетя, че към момента ще има ефект. От два дена казвам на Борис, че трябва да си събере разпиляните неща – монополито, няколко комплекта Лего разпиляни тук и там, моторчета. Отговорът е после, след незнам си какво. Нещата преминаха границата, когато едни карти ги 'прибра' на 10см от първоначалното им място. Хванах ги и ги изхвърлих. След което го пратих да си изхвърли някакви боклуци. Видя си картите и рев в кухнята, но не смее да дойде да ми реве на мен. След определено време му позволих да си ги извади от боклука и го предопредих. До вечерта кажех ли нещо да се оправи беше оправяно на минутата.
Понякога съм по-крайна, но имам доста впечатления за деца около мен, че това с безкрайните уговорки и обяснения не винаги е най-доброто. Действам и според ситуацията.
Както някой по-горе каза не искам децата ми да бъдат бъдещи келеши и трябва да знаят, че има неща които трябва да правят независимо дали им харесва или не. Не искам от тях безропотно подчинение, но това е начин да се приучат на ред и огранизираност и мисля, че в бъдеще много би им помогнало. Една позната ми казваше (вече семейна с дете) – 'Мен никога нищо не са ме карали да правя като малка и нямам навици да се справям с тези елементарните ежедневни неща и това много ми пречи'
|
| |
|
|
|