|
|
| Тема |
 Моето ежедневие |
|
| Автор |
Kиpo Глaвaтa (един от нас) |
|
| Публикувано | 11.10.10 07:01 |
|
|
|
Работата в Центъра за Обществени телефони на - "Всичко което ни свързва", не е розова, интересна и динамична. На пръсти се броят тези, които ни познават или се интересуват от нас. Но на моменти се получава от нищо нещо. Доста напрегнато положение!
Идват Сивите братя. Искат Доклад. Пълен подробен списък на всички употребявани фонокарти в Столицата.
1. Номер на картата.
2. Кога е говорено - месец, ден и час.
3. Колко е говорено - продължителност в минути и секунди на всеки разговор.
4. Колко пъти е говорено с дадена карта - трудно се отчита, ама те си искат.
5. Откъде е говорено - списък с номерата на всички Булфони и Мобики.
Онзи ден се обърнах към един такъв мевереец. Казах му, че мнозина Булфони са яко строшени и че един от тези, който трябва да ги поправи, изчезна като ланския сняг. Търсих го 8 пъти, но бил вече 4 месеца в отпуска.
Не, та не! Правоохранителните органи трябвало да пазят спокойствието и сигурността на гражданите. Трябвало да следят откъде се обаждат бандитите, за да вършат телефонни измами и да изнудват наивни бабички.
Въпросния Доклад го писах над 5 часа. След което с последни сили и силен световъртеж тръгнах да се разхождам и мотая по непознати улици.
Не знам колко т.нар. бандити въобще ползват улични телефони. Но паразитите са си осигурили т.нар. работа за десетки години напред. Впрочем истинската работа беше моето писане...
| |
| |
| 
|
|
