Фит са поне осем карти от даден цвят в линията, сек - една, шикан - нито една.

Фитът има значение за записа, ако ползваш импова таблица с фитове. Тази таблица е усложнение, но не и подобрение на обикновената импова таблица. Идеята й е, че вторият фит е допълнителен източник на взятки, но не винаги е така. Например 4:4 не е много по-полезен от 4:3 цвят. Тоест, вторият фит не е от особена полза при огледални ръце. Също така често е за предпочитане да имаш късина в цвета, в който другата ръка е дълга. Когато е възможно кръстосано разцакване, се правят много взятки с малко точки, а втори фит няма. Суперфитът (10+ карти) също може да изиграе ролята на втори фит, но само ако разпределението позволява разцакване или ометряне на друг цвят с цакане.

След манш влизаш в зона - прав си за роберовото записване. При писането на импи със задължение обаче (у нас го наричат партификс, не знам защо) зоните на всяка двойка са зададени предварително от таблицата за записване и не зависят от това, какви записи са направени до момента.

Минималното пълно завъртане на зоните става с 16 раздавания. Ето първите четири:

I - I (никой не е в зона)
I - II (изток-запад са в зона)
II - I (север-юг са в зона)
II - II (всички в зона)

Във вторите четири раздавания схемата започва от втория ред, а първият става последен:

I - II
II - I
II - II
I - I и т.н. останалите осем - по същия начин.

Така всеки път когато даден играч раздава, попада в различен тип зона.