Вероятностите са доста дълга тема, но мога да кажа няколко думи за ориентация.

Те биват априорни и апостериорни. Априорните са тези, при които не се знае още нищо за разпределението, а апостериорните отразяват вероятностите за разпределение на даден цвят по дадените и недадени анонси на противниците, изиграните дотук карти и евентуално, маркиране.

За априорните разпределения има таблици, които е добре човек да познава. Лошото на тези таблици е, че обикновено се престарават с точността, а на практика всеки знак след десетичната запетая в повечето случаи е чист шум и само пречи на запомнянето им.

По-сложно става, когато се комбинират няколко вероятности, както обикновено става. Да речем, че имаме два импаса. Ако нямаме надеждна информация за дължини и точки, импасът е 50% - или е където го търсим, или от другата страна. Шансът да станат и двата (или n от n в общия случай) е произведението им: 1/2 * 1/2 = 1/4 или 25%.

Шансът даден цвят да се разпадне 3:3 например е 36%. Тоест, ако ни трябва хем да хванем 3:3, хем импас, вероятността е 0,36 * 0,5 = 18%. Ако обаче ни устройва *или* 3:3, *или* ставащ импас, то общата вероятност е едната плюс разликата до единица (или 100%) умножена по другата. За този пример това е
0,36 + (1 - 0,36) * 0,5 = 0,36 + 0,64 * 0,5 = 0,36 + 0,32 = 0,68 или 68%. Понеже няма значение кое първо ще хванем за ушите, можем да го сметнем и така:
0,5 + (1 - 0,5) * 0,36 = 0,5 + 0,18 = 0,68. Едва ли пак съм оплескал нещо, щом излиза същият резултат.

Когато комбинациите са достатъчно малко на брой, за да ги изброим и да видим каква част от тях, отнесена към всички, ни устройва, бабешкият начин е най-добър и простотата му ни предпазва от грешки.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите