|
Гали, то цялата логика някак се губи когато гледаш на нещата от позицията на 21 век. Аз например бих попитала синодът от 369г. след н.е. каква е разликата между волята на звездите и волята на Бог? Не са ли и звездите негово творение, нямат ли своите уникални свойства само защото Бог ги е заложил в тях и то с някакъв замисъл насочен към хората? Значи трябва да знаем това, което ни казват те. Ама можех и да си рискувам клада като Галилей с тези въпроси, ако бяхме в 369
Иначе съм заклет поддръжник, че трябва да се опитваме да знаем, за да можем повече, особено що се отнася до звездите. Ако земята е домът, то космосът е светът извън него, ние няма все заключени зад ограничаващите стени на своя дом да стоим, като в някоя панелка например, всяка наука е една отворена врата за навън, "една улица, по която да тръгне галактическият стопаджия" , един прозорец към друг свят, ако бъда съвсем искрена, в този друг свят не е изключено да има по-висш разум.
Защото в крайна сметка всички физични, математически, химически закони и т.н. не са започнали да действат с откриването си, в момента в който човекът ги е открил. Открил, но не и измислил т.е. те са си действали и преди това, например законът за земната гравитация не е започнал да действа от момента в който Исак Нютон го е открил, векове и хилядолетия преди него всяко живо същество на планетата се е възползвало от този закон. Самата слънчева система, за да се движи точно по този строго определени и изчисляеми траектории вместо в хаос да се сблъскват планетите, значи някой е създал тази система дето си работи от хилядолетия. От време на време астрономите съобщават за открития като например, че вероятно след n-на брой галактики съществува подобна на Млечния път. Ами тези галактики, с тяхната обособеност спрямо открития космос и вътрешни закони, добре работещи закони от физиката, математиката и т.н., как са създадени? Човекът е способен само да ги открива и то с огромни усилия, изобщо не ги създава. Но пък оттук всяка наука, която ни дава познание за тях е ценност, включително астрологията.
„А волята, сама по себе си е част от свободата.”
Дебелите книги /Шопенхауер например/ са ме учили, че волята е част от ината, не от свободата т.е. ти можеш да упражниш волята си, защото знаеш, че това е необходимо, да проявиш инат, волево движение, усилие да го направиш, например да се храниш когато си много болен и нищо не ти се хапва, дори да не ти е по сърце храната вместо да потънеш в бездействие. Ако обаче ти е по сърце, т.е. по своя воля можеш примерно вместо да мързелуваш, спиш, цяла нощ да прекараш над книгите по астрология, което си е усилие наистина и за друг това би било наказание, но за теб ще си е свободна воля, хем усилие =воля да си будна, хем никой не те кара насила. Може и да не обяснявам добре, но горе-долу това е идеята.
|
Re: [re: galy]
