Здравей от своя страна лично не те обвинявам, че си се отделила от добрата, възстара класическа астрология. Защото тя най-малкото винаги е до нас. Погледни на нещата по този начин:
любовта е въпрос на духовна настройка. Щастието идва като следствие, като награда от такава настроеност към живота. В класическата астрология именно Венера показва и очертава всички подаръци които биха могли да последват от изпълнението на нашата любов. Венера и Меркурий никога не се противостоящи на Слънцето. Въртят се около него-Мисъл и Чувства едновременно кръжат около духовния принцип на Слънцето-Светлината. За любовта, за житейската любов може да се каже именно това единство между Светлина, Чувства, Мислене. Ето за това и от своя страна ти казвам, че самата природа е поставила щастието да бъде последствие на любовта.
Тласкаме ли човек към обич която няма да му принесе щастие не е на добре. Не рядко пъти хора подложени на външен натиск в такава посока стигат не до задънена улица, а до чудовището в себе си.
Реших да отговоря на някои въпроси:
"Защо мислиш, че любовта отделена от щастието е празна дума?! Тогава трябва да приемем за празен живота на тези, които са обичали без щастие. В тази ситуация всички биха се страхували от любов без лично щастие."
Такива са уроците на любовта. И в никакъв случай не водят до празнота. Напротив! Само лъжливата любов създава чувство за празнота.
"Дори и да осъзнаем с опита теоретично някои неща, ние ще повтаряме често грешките си, защото човек се променя на практика много трудно, с постоянни усилия на волята. Грешката е неразривна част от нашата природа и ние ще грешим непрекъснато, докато еволюираме."
Съгласен съм, разбира се - еволюция. Но това положение лесно може да премине в зацикляне.
"След като ние правим живота си, защо трябва да мислим, че по всяко време сме достатъчно съвършени, за да преживеем любовта само като пълно щастие и хармония ?!"
Интересно ти какво разбираш под пълно щастие и хармония?! От своя страна не мисля, че една истинска любов може да ти даде повече хармония и щастие от това което представлява самата хармония и щастие. Все едно една обичана мелодия, да бъде по-пълна мелодия. Това твое схващане напълно изразява посредственото разбиране за хармония и щастие (съжалявам, че така звучи - посредствено разбиране- обаче не ми се разсъждава за други видове изразни средства. За което ще съм ти благодарен, ако ме разбереш. В този смисъл можеш напълно спокойно, да приемеш, че определението ми за теб е посредствено в един такъв заключителен момент от диалога).
"Любовта трябва да е над страданието и над щастието. Те са само форми, чрез които можем да я изпитаме."
И тук отново смятам, че грешиш. Може ли да казваш на останалите каква точно трябва, да е любовта? Такова схващане едва ли може да бъде достатъчно всеобхватно за любовта!? Подхода ти не ми се струва правилен и оттам грешното заключение.
И да се върнем на астрологията. След като ти си с такъв мироглед за любовта интересно как се справяш с интерпретацията на Венера в рожденната карта (отново съжалявам, ако ти звуча толкова обвинително, обаче ние се намираме в интернет, все пак тук всеки спазва някаква роля)?
|