Този път ще гледам да съм по-кратка! Ха-ха-хааааааа!!!.....
Всички ние, щом сме на Земята, това доста сурово училище, имаме явно какво да научим! Така че, не знам дали наистина съм права, но споделям с теб моите заключения на този етап от живота ми. /Христова възраст - за добро и зло!/.
И така: Поставяш въпроса за религиите и как стоят нещата конкретно при християнството. Източните учения се базират на интравертността, или казано по друг начин, на саморазвитието и работата сам със себе си, за да се постигне нирвана. Медитация, йога и всички упражнения за духа и тялото са израз на тови търпеливо самоизкачване към по-висшите нива.
Между Християнството и всички останали религии, има една основна разлика, но изключително значима: с Христос идва идеята за любовта. Да обичаме ближния си безвъзмездно "направи добро и го хвърли в морето" и да прощаваме "ако някой те удари по едната страна...и т.н.". На пръв поглед звучи много примиренчески и дори алогично, а донякъде малодушно. Но с любовта и прошката се разрушава причинно-следствената връзка на кармата. Недоволството и желанието за мъст изчезват. С идеята за любовта, идва и идеята за доброволната жертва "ако имаш 2 ризи....". Видимо нещата изглеждат дисбалансирани, но духовно се прекрачват границите на мисловните предрасъдъци и душата е свободна да продължи напред. С идеята за любовта идва идеята, че всички сме едно цяло - когато го боли ближния, те боли и теб. Нещо повече - ти не можеш да бъдеш щастлив сам за себе си, без любовта към Отец и към всички живи същества. Е, ако Бог е навсякъде, където има любов /а тя е източника на живота/, достигаме до "атеистичното" ядро на източните религии, че жизнената енергия може да бъде навсякъде /Буда/ и да се изяви чрез всяко живо същество.
Повечето противоречия в християнското учение идват от факта, че хората разочаровани от институцията на църквата, отричат във висока степен и самата религия. Библията е променяна на два Вселенски църковни събора и това е факт, за който има официални данни. Заличена е много информация за това какво е правил Исус между 19-та и 30-та си година. Не искам да изпадам с никого в теософски спорове, но според някои намерени евангилиета и стара църковна литература, има податки че през този период той се е намирал имено на Изток! Дали е проповядвал прераждането – чела съм книги, където неговите думи се тълкуват имено така. Идеята за прераждането не е била особено удобна през Средновековието на църковната институция, тясно свързана с властта.
За финал на написаното, ще ти напиша нещо, което обичам да цитирам. То е от предаването “Здравей, България!” с Милен Цветков. Имаше навика да кани всяка сутрин един рожденник. И веднъж покани една възрастна жена, на която не мога да цитирам името. Попита я какво иска да каже на следващите поколения от позицията на годините си. Тя каза /перифразирам/ “Нека младите хора не се страхуват от любовта и най-вече да обичат! Нека знаят, че да те обичат е хубаво и всеки първо към това се стреми, но да обичаш самия ти е много, много по-велико щастие!”
...
Всеки от нас търси своя път в живота сам. Смисълът?! Връщам се към предното си писание, това което разбрах от всички онези случки – еволюция и любов. За мен: еволюция чрез любов. Ние сме тук, не за да бъдем на първо място щастливи, а за да се учим непрекъснато на любов.
Препоръчам ти “Диагностика на кармата”, Лазарев - чети я обаче подред /част след част/, ако разбира се, вече не си го направил.
P.S. За онова, което писа за децата и какво става като пораснат...Фактът, че губим вдъхновението си с годините, не винаги е признак на зрялост....може би светът не е станал по-скучен и познат, а ние сме се затворили за него и “отворили” за себе си.
|