Правдиво звучи това, което казваш за баланса между различия и подобия - съгласна съм напълно. Съгласна съм и за усещането за стягаща гърлото обреченост, с което са белязани хроничните сатурнови аспекти (все се сещам за онова стихче на Миряна Башева "Като камък на шия..."...помниш го...)...

Само това за юпитерианските ми пристрастия не е много вярно. Аз съвсем наскоро изобщо ги забелязах аспектите на Юпитер, поради което и пуснах темата - но иначе Юпитер никога не е бил твърде централна тема за мен. Моите пристрастия обикновено са или по квадратурата ми Венера-Плутон - съответно налитам на демонични "тъмни балкански субекти". Или по големия ми земен тригон - сиреч на земни знаци много ми върви и се чувствам много щастлива с тях.

Благодаря, че ме подсети да се замисля и за аспекта Юпитер-Луна все пак. Току-що открих, че най-добрият ми приятел има Юпитер в Рак в точен секстил с моята Луна в Телец. Въпреки че Слънцето му пък е в съвпад с Луната ми, та не е много ясно кое от двете причинява това божествено усещане за близост, топлина и сигурност, което изпитвам с него...