Голямо ровичкане из базата данни падна, докато успея да си онагледя въпроса. И не намерих нито един Юпитер връз мойто клето близнашко Слънчице. Което със сигурност си има добрите страни - защото един Юпитер в Близнаци едва ли ще е най-приятното нещо за преживяване... хъм... и като такова бая пуйчене и обикновено цупене ми спестява!

Не, че няма да се справя с пуйченето - моля да не ме разбереш погрешно - но енергията за това всъщност предпочитам да я вложа в ядене на сладолед. Ескимото на 'Дарко'. Хъм.
(Бой по канчето заради 'минутките за реклама', ама тояТ го обожавам...)

Обаче намерих един интересен екземпляр, чието Слънце е кацнало в сърцето на Юпитера ми. Тъ, мога да поразкажа за тези отношения.

Значи, човекът ми е сред 'Favorites' буквално от първите секунди на запознанството ни. Имаше нещо хем сияйно, хем сгряващо в появата му - предвид особено нелепата първа реплика, която си спомням: 'Развали ми се ципът на панталона, нали няма да се притеснявате да си стоя с разкопчан цип?'...
При други обстоятелства сигурно щях да се запритеснявам тутак си, ама при тези просто ме напуши смях - и бях заета да полагам усилия да не се затъркалям по земята. И без това беше удобно, 'щото седях на пода.
Това ми е най-първият спомен.

През времето точно с този човек ми се е случвало в най-много конфликтни ситуации да се озоваваме. Понеже Юпитер е мой, ми е трудно да преценя обективно кой по-често започва 'кавгите', кой се цупи, кой се пуйчи и кой мята мълниите. Много е вероятно да съм аз... хъм... ... защото, мисля си, Юпитер е по-необузданият и 'разпереният' от двамата...
Което не пречи - поне до момента - всичките ни сблъсъци да са приключвали с положителен резултат. Имам предвид, освен непосредственото сдобряване, и извличането на съответните поуки. Юпитер може и да е голям, ама Слънцето определено пари! И някак не ми е гот да се пържа през цялото време на огъня му.

Сега... тънкият момент тук е, че съвпадът се случва в знака на Скорпиона. Пък и моят Юпитер е малко ретро. От което следва, че никак не ми е лесно да се чувствам приета и одобрявана по подразбиране. Което на моменти ме кара да усещам нещата бая нанагорни. НО - имам абсолютната сигурност, че този човек не ми казва нито една дума случайно и напразно. Че, когато ме одобрява и потупва по рамото - напълно съм си го заслужила. И че, когато ме ругае и ме гледа накриво - няма да ми спести нищичко, само за да ми направи добро впечатление. И точно това е нещото, което ме кара да бъда непоколебимо сигурна в човека. Ще ме 'хване'. Макар самата аз понякога да си задавам въпроса дали пък няма да е по-безболезнено за мен, ако ме остави просто да се размажа на земята...

Е, времето е пред нас. Ще поживеем - ще видим, както се казва.


Хубава тема. Толкова много неща ми изплуваха покрай нея, че сега ще се поразходя за сладолед...

~събудИ ме в два през нощта~
*леле!... жУвотът ми е чалга!*

Редактирано от *Джeм* на 06.09.05 12:53.