Със задаването на въпрос 50% от неговото решение е вече на лице. Или щом питам за любовта на живота ми, така поставям открито отношението си спрямо нея, че е разколебано все едно.

И дали може да се избегне отговорност, чрез поверието? Според мен може с цената на зависимост.

Достъпа до информацията когато ми е позволен, тя се оказва, че не е интересна. Когато не е позволен такъв, тогава всъщност нарушавам забраната относно достъпа, а не друго. И едва след това стигам до заключението, дали да се информирам или да изтърбушя съзнанието си от глупостти? Така правя.

Когато човек задава въпрос той успява да се концентрира именно като зададе въпроса си на друг. За това съществува риск, ще злоуботребят ли с мен в момент на слабост? Кой няма да го направи и кой ще? Това въобще е и терапевтичната страна от всичко до сега казано. Да се даде възможност на човека в трудност, да си отговори сам на поставените въпроси като го изслушат. После той може да се отблагодари или напротив, да се отръпне. В последния случай се допуска, че така прави, защото още нищо не е разбрал. В първия случай може да се отблагодари веднага, пък само защото да не го дискредитират, че е тъп. Въобще сложна работа е. При всички положения човека ще остане доволен едва когато сподели, чуе странични гледни точки, после той сам си отговори на въпроса и след това ще намери най-прекия начин да се отблагодари от само себе си.

Редактирано от Ул Oви Xeй на 22.06.05 18:18.