Намерих едно стихотворение, което съм писала по времето, когато за пръв път минаваше Юпитер през наталната си опозиция (сега му е за втори), тоест преди около 6-8 месеца. Тогава най-драматично преживявах осъзнаването си за "клопката на Юпитер" в картата ми.

Сърцето ми е овладяна инфекция,
абсцес капсулиран в мъдри съвети,
възвишени тайни на битието
и духовен антибиотик.
Но този безмълвен детонатор
чака новите срокове
за имунна разруха,
когато да избухне
в най-честната епидемия,
в последен задух
на страдание
и чувства забранени.

De profundis clamavi ad Te, Domine!