Искам да ви споделя удоволствието си от Юпитер във Везни! :-)
Това е един приятел, който досега ми е бил страшно мътен, уж го има, ама аз не го усещам. Досега :-)
Обаче от известно време насам ми е едно такова щастливо, безметежно, абе всичко ми е наред и чак вчера се усетих, че всъщност Юпитер в момента прави почти точен съвпад с моя натален такъв (а то логично - нали навърших 24), даже точния го е подминал вече :-)

Принципно винаги съм усещала Сатурн като всемогъщ владетел на хороскопа си (а те двамата са в съвпад) и Юпитер някак ми е бил блед и незабележим - малко като грозното патенце, което една сутрин се събужда и установява... че се е превърнало във върховен Бог - светъл и щедър, какъвто би трябвало да бъде... Когато ми мина през АС и първи дом дори не го забелязах, но сега...!

Първо се изразява в това, че ям като разпрана и то главно сладко и разни гадни неща от сорта на дюнери и пържени картофки - с огромно удоволствие! Дори не успявам да развия качествен комплекс за вина :-) Нали съм наясно, че скоро Сатурн ще ми мине през АС и всичко ще се оправи. Затова сега гледам да се наслаждавам до дупка и нищо не си отказвам, а и не бих могла, защото тялото ми очевидно си го иска...

Второ, присъщата ми сериозност се е изпарила някъде - е, не на съвсем, над това все пак бди козирожката ми луна, но за пръв път в живота си се чувствам на 24, а не на 120! :-) И за пръв път в живота си си позволявам да съм мъничко лекомислена, малко безотговорна и ако сутрин не ми се ходи на стаж, примерно, просто да не отида :-) Ей така, да се мотая цял ден пеша из града, да харча пари (които хем нямам, хем отнякъде все се намират - 2ри дом, все пак) и просто да се наслаждавам на всеки слънчев лъч, на всяка глътка въздух, на всяка усмивка, на всичко просто!

Едва ли е случайно, че точно сега съм в България, никога не бих могла да усетя всичко това, ако бях някъде другаде, ако бях сама, ако по улиците не говореха на моя език, ако нямах приятели и любим човек около себе си, ако нещо ми липсваше. А Вселената изглежда се погрижи нищичко да не липсва :-)

И все пак, давам си сметка, че това е преходно, затова се опитвам да греба с пълни шепи, но и да не се привързвам към него... Знам, че това са силите, които ще са ми необходими после. И благодаря на Юпитер, че така щедро ми ги предоставя!

Щастие

Щастието изглежда
е нещо
наподобяващо палачинка
или пък събота
или пяна от бира -
става за всичко.

Само не става
да седи наказано в ъгъла.

Дай Боже всекиму!

Обичам ви

Лъвовете не блестят с оригиналност, лъвовете блестят с блясък.

А аз искам да споделя удоволствието от съществуването на Юпитер в картата ми – единствената планета над хоризонта и в дръжката на „Кошница”; защото винаги особено силно, не непременно леко, съм усещала влиянието му. Всичко, което ви разказах снощи, преживяванията ми чрез личните планети в крайна сметка неминуемо са били рекапитулирани от Юпитер. Той е поставял поантата на жизнената ми история. Целият хаос, болезненост и комплекси „долу, под хоризонта” са получавали от него смисъл, аура на философска и житейска ценност, които в крайна сметка работят за моя растеж. Без Юпитера ми щях да съм безнадежден песимист, депресивно-маниакален нещастен тип, смазан от живота, който има много висок праг на чувствителност спрямо психическите стимули, идващи от околния свят, неспособен да ги понесе. Но Юпитер в Овен в 11 дом винаги ме е карал да вярвам, че каквито и външни или вътрешни демони да срещна, аз ще се изправя лице в лице с тях; че животът е едно велико приключение и всички събития са необяснимо тайнство, което един ден ще ми се разкрие; че има една висша същност, която ме ръководи и тя е в мен и аз съм нея самата. Заради него много хора ми казват, че не живея в реалността, защото дори когато умирам от болка, пак мога да кажа, че съм щастлива да получа тази опитност, която ме променя, разширява съзнанието ми и ме прави по-мъдра.

Разбира се, тук има една голяма клопка. Поради изначално идеалистичната ми нагласа съм била склонна да обвивам всяко травматично събитие в живота ми в ореол на „божественост”, като съм подтискала „дребните” си човешки страсти и нужди, което в един момент сега когато Юпитер транзитира в опозиция наталния себе си (и съвпад нат. Венера и Плутон) се изрази в един бунт на личните планети, отвоюващи си правото на глас, в разбулване на истината, в проглеждане за всичко, което съм била отрекла в себе си като съществуваща реалност, а именно че всъщност много ме е боляло и по-скоро бих вила като животно, отколкото да обясня събитията в светлина на мъдрост и разбиране както до сега. И вих...

Но въпреки всичко обичам Юпитер, защото поради него обожавам да пътувам, да прекрачвам граници (в буквален и символичен смисъл), да се докосвам до различни култури и физическият дискомфорт да не ме притеснява особено, да пътувам сама, както и съм правила из Европа; да срещам уникални и прекрасни приятели и съмишленици, които ме ценят и обогатяват, както и аз тях.

И всичко това особено силно акцентирано в най-разнообразни форми, които бегло споменах, се случва напоследък при транзитиращ Юпитер в опозиция към себе си.

De profundis clamavi ad Te, Domine!

Намерих едно стихотворение, което съм писала по времето, когато за пръв път минаваше Юпитер през наталната си опозиция (сега му е за втори), тоест преди около 6-8 месеца. Тогава най-драматично преживявах осъзнаването си за "клопката на Юпитер" в картата ми.

Сърцето ми е овладяна инфекция,
абсцес капсулиран в мъдри съвети,
възвишени тайни на битието
и духовен антибиотик.
Но този безмълвен детонатор
чака новите срокове
за имунна разруха,
когато да избухне
в най-честната епидемия,
в последен задух
на страдание
и чувства забранени.

De profundis clamavi ad Te, Domine!

Ех, как ме зарадва с този постинг. Толкова радост струи от теб, че чак през интернет се усеща.

На места доста ми напомни на едни мои подобни -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ей... откъде я извади тази тема... :-)
Като се сетя каква черна чернилка ми беше тогава... ама е като от минал живот... И се измислих отначало. За което ти имаш немалка заслуга.
Господи, Рамата... какво ли щях да правя сега, ако не беше ти тогава...!!!

А иначе виж колко си приличат темите :-)
Което още веднъж ни показва, че panta rhei. Нищо не е завинаги, но обикновено е циклично ;-)



П.п. Мойта Луна си мисли, че най-добре да е подготвена за всичко... козирожки й изпълнения...

Лъвовете не блестят с оригиналност, лъвовете блестят с блясък.

За окончателното завръщане ще почакам още 2 годинки. И тогава ще седна да му мисля какви ги върши Юпитерът, оставен насаме със себе си..
Разбира се, ако имам времето и желанието да мисля баш в него момент.

А на този етап, след като ме повтали, минавайки през Асц и 1-ви, сега през 2-ри и Уранча май съм почнала да позаглаждам косъма... хъм... фигуративно... Или поне внезапните пристъпи на жизнерадост, вселюбовност и плюскане ми създават усещането, че се разширявам, някак си... да се надяваме, че ще си проличи!

*При толкова неща за еднократна употреба, не е чудно, че и хората стават такива*

Ех,тоз Юпитер!
На мене ми се вижда много неуловим,Марта!Сякаш е като дядо Коледа,който уж ти носи подаръци и ти знаеш,че само той и никой друг ти ги е донесъл,но не можеш да го сгащиш,тъй да се каже,на местопрестъплението...тоест,когато ги оставя...
От друга страна пък идва само един път и ти трябва да се възползваш максимално,ако се усетиш овреме,че е вече тук и пръска дарове на някой късметлия-щастливец!

П.П.Титлата ти направо е не-ве-ро-ят-на!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

хей. аз имам сходство с теб в това отношение, защото явно сме родени в една година. и при мен има съвпад/ супер точен/ на натален сатурн и юпитер . и при мен сега юпитерът съвпада с натален. и е прекрасно. при мен това обаче се случва в 5ти дом. и аз винаги съм асоциирала себе си със сатурн, прекомерната сериозност важи в пълна сила. но сега с този съвпад в 5ти просто летя. имам невероятен късмет, и смелостта да му се доверя. нещата стават безусилийно от моя страна, а и емоционално съм в някаква еуфория/ доста нетипично за мен, склонна съм към перманентна, макар и лека, депресия само любовта я чакаме. засега забавленията на 5ти ме удрят тотално както и творческите импулси и, както вече споменах, щастливи (не)случайности. еееех, ако можеше вечно тук да си стои:)
и да те питам, до колко градуса на юпитер с натален юпитер се смята за "завръщане", за да знам кога ще свърши златният ми век?:)

that`s how I made the shell: simply to express myself.

Редактирано от qfwfq на 23.06.05 19:02.

Имам си нова - титла ;-)

Лъвовете не блестят с оригиналност, лъвовете блестят с блясък.